Оризари (област Сливен)
Тази статия е за селото в област Сливен. За другото българско село с това име вижте Оризари (Област Пловдив).
Оризари | |
![]() | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 640 души[1] (15 март 2024 г.) 27,2 души/km² |
Землище | 23,536 km² |
Надм. височина | 285 m |
Пощ. код | 8893 |
Тел. код | 0454 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 53847 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Твърдица Мария Гвоздейкова-Златева (КОЙ; 2023) |
Кметство – кмет | Оризари Петко Петков (ГЕРБ) |
Оризари в Общомедия |
Оризари е село в Югоизточна България. То се намира в община Твърдица, област Сливен.
Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Оризари се намира на първокласния подбалкански път София – Бургас, разположено в подножието на Стара планина и Средна гора, в близост до язовир Жребчево, на 18 км северно от Нова Загора и 6 км югоизточно от Твърдица.
Оризари заема площ от 43 хектара. Землището на с. Оризари е от 27 943 дка, от които 23 415— селскостопански фонд и 4526 дка— горски фонд.
През селото минават двете реки Блягорница и Оризарска. Климатът е преходноконтинентален. Преобладаващият тип почви е канелени горски. Валежите са разпределени неравномерно през годината.
Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Някои историци твърдят, че с. Оризари е възникнало през средата на 16 век като турско селище, в местността Блягорница.
През 1840 г. жителите се местят на сегашното му място, бягайки от развъдилите се там отровни змии.
Старото име на Оризари е „Чалтъкчий“ от турската дума „чалтък“, означаваща „клетка“, място за отглеждане на ориз. Съществуват две версии за произхода на името на селото. Едната се обяснява с придошлите от Анадола турци— оризопроизводители, а другата визира местността „Кабата“ – западно от селото, където е имало оризище.
По това време в селото е живял Ариф ага – представител на турската власт. Отнасял се добре с населението и много пъти го е защитавал от турските башибозуци. Затова хората го уважавали и почитали.
Долната, наречена още Суха махала се заселила около и след Освобождението 1877 – 78 г. – като дошли находчиви хора от околните села – Твърдица, Козарево, Конаре, други балкански махали. Много от тях са се настанили в опразнените турски къщи.
Шестнадесет рода са живели в Оризари: Хърлевци, Аяни, Михалевци, Маневци, Пачелии, Драндари, Бобековци, Кичии, Желязковци, Орешкови, Райкови, Аладжии, Благовци, Атларци, Топали и Шошоли.
След Освобождението селото било преименувано в Оризари.
През 1880 г. се изгражда сламена колиба за училище. Първи даскал е бил Стефан Стоев от Козарево.
През 1883 г. се прави специална сграда за училището. През 1930 г. са учили 110 ученика. Нараства нуждата от ново училище, и на 16 септември 1937 г. се открива сградата му.
На 22 декември 1928 г. е основано читалище „Пробуда“. Разгръща се активна просветителска дейност под председателството на Христо Дяков.
През 1929 г. се сформира дружество „Младежки червен кръст“.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0.jpg/220px-%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0.jpg)
През 1949 г. започва строителството на микроязовира. През 1954 г. микроязовирът е завършен и пуснат в експлоатация.
На 22 март 1951 г. е основано ТКЗС, с председател Станьо Георгиев, един от най-будните хора в селото. През 1956 г. се провежда масовизация на ТКЗС.
Цялата водопроводна мрежа е изградена само с доброволния труд на населението. През 1959 г. е открита здравна служба.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на кметството е построена през 1979 г., като на първия етаж се помещават обекти от търговската мрежа, а 40% от втория етаж е собственост на „Български пощи“.
Населението на Оризари е насочено към 6 лекарски практики.
В Оризари има ЦДГ с отлична база. Сградата е двуетажна с разгъната площ 700 m² и предоставя обстановка, отговаряща на всички санитарно-хигиенични и педагогически изисквания. До 1990 г. групите бяха 2, а понастоящем е 1 смесена група с 24 деца. Директор е Йорданка Желева.
Начално училище „Христо Ботев“ също е с много добра база и обучава 34 деца в слети класове. Директор е Галена Воротинцева.
Оризари е със сравнително добре развита инфраструктура. Има частично асфалтирани улици. Телефонизацията е 100%, а с демонстрационния проект се осъществява 100% енергоспестяващо улично осветление.
Има няколко хранителни магазини и магазини за други стоки.
Поминък[редактиране | редактиране на кода]
Двете земеделски кооперации – „Оризари 94“ и „Кристине“ обработват землището на с. Оризари, а микроязовир „Оризари“ допълва водния запас на Общината и напоява тези земи, които раждат хлебно и фуражно зърно, технически култури, вкусни плодове и зеленчуци и ароматни билки. Микроязовирът се използва и за рибовъдство.
Животновъдството в Оризари е развито основно в частния сектор.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Orizari.jpg/220px-Orizari.jpg)
В центъра на селото се намира читалище „Пробуда“, което е било и продължава да бъде люлка на духовност и просвещение. Библиотеката има 3000 тома. Гордост на Оризари са самодейците на читалище „Пробуда“ – 100 на брой участници съответно в детски танцов състав, смесен младежки танцов състав, старческа танцова група за автентичен фолклор, коледарска група, женски тригласен народен хор, театрален състав.
Съставите са лауреати на съборите в Копривщица, носители на златни и сребърни отличия от VII и VIII Републикански фестивали, престижни награди от гостувания в Сърбия, Молдова, Гърция и Турция.
В селото не е имало православен храм. Началото е поставено през 1999 г., когато от храма на съседното село Сборище даряват камбана. Тя е поставена в двора, дарен за изграждане на църква, в края на селото.
През пролетта на 2006 г., в централната част на Оризари започна изграждането на Православен храм „Възкресение Христово“ на стойност 200 000 лева. Председател на Църковното настоятелство е Йеромонах Борис – свещенослужител на с. Оризари.
В църковния двор бе изградена паметна плоча на загиналите 32-ма оризарци във войните за национално освобождение.
В местността „Домуздере“ преди няколко десетилетия е издигнат голям паметник на загиналите през 1940 година политемигранти Атанас Дамянов и Иван Кирев.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
- Празникът на село Оризари е на Великден.
- Всяко лято в с. Оризари се провеждат събори на феновете на двата най-големи футболни отбора в България – Левски и ЦСКА. Празникът на Левски се провежда последната събота на юли, на който по традиция присъстват и представители на националния фен клуб – София. „Армейците“ празнуват в първата събота на август. В разработка е проект за изграждане на футболно игрище, така необходимо за организиране на спортни изяви, както и малка спортна зала, с физкултурно и фитнес оборудване.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Кметове на с. Оризари, общ. Твърдица
- Иван Петров
- Дойчо Марков
- Иван Желязков
- Атанас Желев Минчев
- Иван Дяков
- Тодор Желев
- Георги Петков
- Минчо Костов Делииванов
- Петър Иванов Петров
- Стоян Стоев Орешков
- Кою Димов Иванов
- Пенчо Марков Димитров
- Тодор Иванов Недев
- Димитър Марков Денков
- Иван Марков Иванов
- Герган Михайлов Янков
- Йордан Тодоров Василев
- Пенчо Стоянов Пенчев (1989 – 1999)
- Иван Христанов Йорданов (1999 – 2003)
- Райна Вълчинкова (2003 – 2011)
- Петко Енчев Петков (2011 – понастоящем)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Авторски права[редактиране | редактиране на кода]
Светла Милушева [sFesN0T0] В памет на дядо ми Станьо Георгиев!
|