Твърдица (община)

Община Твърдица
42.7, 25.9
	Община Твърдица
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Сливен
Площ	442.5 km²
Население	14 611 души
Адм. център	Твърдица
Брой селища	10
Сайт	tvarditsa.org
Управление
Кмет	Мария Гвоздейкова-Златева ; (КОЙ; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (6); БСП за България (4); Коалиция „НФСБ – ВМРО – БНД“ (3); Коалиция „Алтернатива на гражданите“ (2); ДПС (1); БАСТА (1);
	Община Твърдица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Община Твърдица се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината заема западната част на област Сливен. С площта си от 442,496 km² е най-малката сред 4-те общини на областта, което съставлява 12,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Сливен;
на юг – община Нова Загора;
на запад – община Гурково, област Стара Загора;
на север – община Елена, област Велико Търново.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, средно планински в северната. Територията и заема части от три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Твърдишката котловина и Средна гора.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Твърдица попадат част от южните склонове на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на границата с община Елена се издига най-високата ѝ точка връх Чумерна 1536,1 m, която е и най-високата точка на общината. Южните склонове на планината, са стръмни, на места прорязани от дълбоки долини и дерета и завършващи с големи наносни конуси в подножията си.

Южно от Елено-Твърдишката планина се простира обширната (287 km²) Твърдишка котловина, чиято западна част е по-висока (250 – 300 m н.в.) и се нарича Твърдишко поле, а източната – по-ниска (200 – 250 m н.в.) – Шивачевско поле. В него югоизточно от село Близнец, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на община Твърдица – 191 m н.в.

Южно от Твърдишката котловина се простират части от Сърнена Средна гора, като на юг от Межденишкия пролом на река Тунджа в землището на село Сърцево попада съвсем малка част от планината с максимална височина 447,9 m, разположена югозападно от селото. Между Межденишкия пролом на Тунджа на юг и Твърдишката котловина на север се издигат два ниски рида, които орографски са свързани със Сърнена Средна гора. На запад е рида Межденик (връх Тилилееца 604,2 m), от който в пределите на община Твърдица попадат северните му склонове. На изток от него се намира по ниския Шивачевски рид (583,3 m, северно от село Близнец), който изцяло се намира на територията на общината.

Води

В крайната югозападна и югоизточна част община Твърдица преминава участък от средното течение на река Тунджа (ляв приток на Марица). В тази си част реката тече през дългия 45 km Межденишкия пролом, в най-тясната част на който е изграден големия язовир Жребчево, като на територията на община Твърдица попада малък участък от горната му част. Втора по значение река в общината е Беленска река (ляв приток на Тунджа). Тя води началото си от община Сливен и източно от село Жълт бряг навлиза в община Твърдица. Тече на запад-югозапад, а след това на юг в дълбока и залесена долина. Северно от гара Чумерна навлиза в най-източната част на Твърдишката котловина (Шивачевското поле), преминава през Шивачевския пролом, отново навлиза в община Сливен и югоизточно от село Бинкос се влива в Тунджа. Южно от гара Чумерна Беленска река получава отдясно най-големия си приток река Блягорница (25 km), която изцяло протича през община Твърдица. Тя води началото си от подножието на връх Здравец в Елено-Твърдишката планина и тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град Твърдица навлиза в Твърдишката котловина, където водите ѝ се отклоняват в множество напоителни канали. Северно от село Оризари завива на изток, пресича по цялото протежение Шивачевското поле и южно от гара Чумерна се влива в Беленска река. По̀ на запад, през град Твърдица и западната част на котловината протича Твърдишка река, която се влива в язовир Жребчево, в близост до „удавеното“ село Запалня.

На територията на община Твърдица освен големия язовир Жребчево има изградени още няколко микроязовира, водите на които също се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи в котловината. По-големи от тях са: „Твърдица“, „Метракук“, „Оризари“ и др.

Населени места

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Близнец	43	7,831	Икисча	Сборище	1950	50,762	Джумалии
Боров дол	332	38,622	Чам дере	Сърцево	26	5,745	Юреклери
Бяла паланка	722	50,062	Бяла чишма	Твърдица	5571	155,167
Жълт бряг	259	19,822	Саръ яр	Червенаково	167	12,590	Алобас
Оризари	528	23,536		Шивачево	3714	78,359	Терзобас, Източно Шивачево, Голямо Шивачево
				ОБЩО	13312	442,496	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Икисча (Екисеча) на с. Близнец;

– преименува с. Терзобас на с. Източно Шивачево;

– преименува с. Козос моде на с. Козарево;

– преименува с. Джумалии на с. Сборище;

– преименува с. Юреклери на с. Сърцево;

– преименува с. Алобас на с. Червенаково;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Чам дере на с. Боров дол;

– преименува с. Източно Шивачево на с. Голямо Шивачево;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бяла чишма (Бяла чешлии) на с. Бяла паланка;

– преименува с. Саръ яр на с. Жълт бряг;

Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Твърдица за гр. Твърдица;
Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Запалня поради изселване;
Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Козарево и го присъединява като квартал на гр. Твърдица;
Указ № 753/обн. 24.04.1973 г. – преименува с. Голямо Шивачево на с. Шивачево;
Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Шивачево за гр. Шивачево.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	12 057
1946	13 944
1956	16 434
1965	19 618
1975	18 066
1985	17 218
1992	17 215
2001	14 927
2011	13 804
2021	13 312

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	13804	9359	1287	2100	82	137	839	100,00	67,79	9,32	15,21	0,59	0,99	6,07
Близнец	64	64	0	0	0	0	0	Близнец	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Боров дол	517	331	89		59		34	Боров дол	64,02	17,21		11,41		6,57
Бяла паланка	1006	20	920		0		65	Бяла паланка	1,98	91,45		0,00		6,46
Жълт бряг	325	4	234	0	0	3	84	Жълт бряг	1,23	72,00	0,00	0,00	0,92	0,61
Оризари	553	361	0	187	0	3	2	Оризари	65,28	0,00	33,81	0,00	0,54	0,36
Сборище	1790	1256		458		10	64	Сборище	70,16		25,58		0,55	3,57
Сърцево	37	30	0	5	0	0	2	Сърцево	81,08	0,00	13,51	0,00	0,00	5,40
Твърдица	5667	4841	16	459	14	104	233	Твърдица	85,42	0,28	8,09	0,24	1,83	4,11
Червенаково	197	135	0			6	55	Червенаково	68,52	0,00			3,04	27,91
Шивачево	3648	2317	28	986	7	10	300	Шивачево	63,51	0,76	27,02	0,19	0,27	8,22

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	13 804	100,00
Православие	6 240	45,20
Католицизъм	78	0,56
Протестантство	226	1,63
Ислям	965	6,99
Друго	18	0,13
Нямат	1 150	8,33
Не се самоопределят	669	4,84
Непоказано	4 458	32,29

Транспорт

През средата на община Твърдица, от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през общинския център град Твърдица преминава участък от 23,1 km от трасето на жп линията София – Карлово – Зимница – Карнобат – Бургас.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,2 km:

участък от 11,3 km от Републикански път I-6 (от km 363,8 до km 375,1);
участък от 31,9 km от Републикански път III-662 (от km 15,3 до km 47,2);
последният участък от 5 km от Републикански път III-5007 (от km 32,4 до km 37,4).

Топографска карта

Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Твърдица
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]