Струмица

Тази статия е за град Струмица. За едноименната река покрай града вижте Струмешница (река).

---

Струмица Струмица
— град —
Централният площад „Гоце Делчев“
Струмица 41.4375, 22.643056 Струмица
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Струмица
Географска област	Струмишка котловина
Площ	109,8 km²
Надм. височина	203 m
Население	36 890 души (2020)
Кметове на Струмица	Коста Яневски
Пощенски код	2400
Телефонен код	+389 34
МПС код	SR
Официален сайт	strumica.gov.mk
Струмица в Общомедия

Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, на македонска литературна норма: Струмица; на гръцки: Στρώμνιτσα, Стромница, на турски: Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища). Кмет на града е Коста Яневски.

География

Градът е разположен в Струмишката котловина в най-югоизточната част на Северна Македония, близо до границата с България при град Петрич. Близо до града минава едноименната река Струмица (Струмешница).

История

Античност и Средновековие

Градът се споменава под името Астрайон за първи път от римския историк Тит Ливий във връзка с убийството на Деметрий, братът на последния цар на Древна Македония Персей (179 – 168 пр. Хр.). Името Астрайон произлиза от името на пеонското племе астраи.

От края на II и началото на III век градът е известен в историческите извори с името Тивериопол или Тивериуполис. В 362 година по време на гоненията срещу християнската църква при управлението на император Юлиан Отстъпник в Тивериопол са екзекутирани Петнадесетте тивериополски мъченици.

След заселването на славяните на Балканския полуостров градът получава настоящето си име. В IX век Струмица влиза в пределите на Първата българска държава и е център на комитат. След битката при Беласица в 1014 година градът попада под византийска власт.

След 1019 година Струмица е многократно споменавана като една от основните митрополитски епархии на Охридската архиепископия. През XI – XII век градът е описан като богат с обработени полета, лозя и градини.

В 1334 година сръбският владетел Стефан Душан превзема Струмица заедно с Прилеп и Охрид.

В Османската империя

Панорама на Струмица в началото на XX век

Струмица пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилския санджак като самостоятелна каза. Според османски данъчен дефтер от 1519 година в града живеят 2780 жители, от които 1450 християни и 1330 мюсюлмани.

В средата на XVII век през Струмица минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че е оживен и благоустроен град, средище на каза. Има 2400 покрити с керемиди, едноетажни и двуетажни красиви каменни къщи, разположени терасовидно. Крепостта му в миналото е била мъчнопревземаема, но вече е изоставена.

Струмица през Възраждането

През Възраждането Струмица от типично турско-мюсюлмански град постепенно се побългарява.

През XIX век в града функционира метох на Рилския манастир. През 1837 година оттук постъпват 6976 гроша милостиня, а през 1840 година – 4249 гроша. През 40-те години на XIX век поклонниците от Струмица са съпровождани от дякон Арсени Рилски. През 1852 година манастирските стареи благодарят на струмишките първенци за изпращането на поклонническа група в манастира, водена от духовника Пахомиий, и молят за тяхното застъпничество пред местния митрополит да намали таксата на рилския таксидиот.

Гръцки печат, 1855 година

В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Радовиш за Петрич посещава града и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

„

Струмица, чийто управник Касим-бег е доста приветлив, е построена в подножието и склоновете на една планина. Градът е престолен на тивериополския митрополит и има гръцко училище и древна крепост. Тук ме доведоха някои сведения за миналото на града. Без да броим важността му в историята на българските и сръбските войни, в църковно отношение той е забележителен със светите Тивериуполски мъченици и с временното пребивание в него на Свети Климента Славянски.

“

В 1856 – 1857 година Панайотис Аарвантинос пише за Струмица:

„

Струмица – град, който лежи в пределите на Македония, между Радовиш и Вардар, наричан някога Тивериопол, сега с население от 3000 души от български род с митрополит, някога епископ под Охридската архиепископия.

“

Йеродякон Агапий Войнов – български учител в Струмица

Глава на документ на Струмишката българска митрополия от 1901 година

В Струмица се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана българска църковна община. Около май 1869 година струмишки първенци сключват договор със Станче Божков, който условят за учител в града. Според митрополит Герасим Струмишки Божков поставя това училище „на добра почва“, като въвежда и взаимоучителния метод. На 16 (28) август 1869 година в Струмица избухва голям пожар, който унищожава голяма част от града, включително Божковото училище и църквата „Свети Димитър“. Светият български синод сформира комисия, която събира парични помощи за пострадалите от пожара и успява да събере 24 639 тогавашни цариградски пари. Сред дарителите са българският Каприянски манастир при Кишинев, Стефан Увалиев, Христо Георгиев, Панарет Рашев, Маринчо Бенли, Михаил Колони и други от Цариград, Виена, Одеса, Кишинев, Тулча, Свищов.

През март 1870 година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от Струмишката митрополия и от гъркоманина Челеби Мито. Основна роля в това начинание играят местният свещеник Тодор Тилков и известните търговци от Велес Костадин Шулев и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града. Скоро училището е закрито, а учителите заточени – единият в Радовиш, другият в Тиквеш. След това са арестувани и членовете на общината, единият от които – Константин Русев, е задържан в солунски затвор. Двете църкви в града са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.

През 1876 година в Струмица е открита поща.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Струмница (Stroumnitza) живеят 4000 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Струмица (Stroumniza) е посочена като град с 2400 домакинства с 3300 жители мюсюлмани и 2120 българи.

През май 1878 година след Руско-турската война Ставруш Тимов и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.

Ученици в гръцкото училище в Струмица, 1903 година

Печат на гръцки старчески дом и гръцките училища в Струмица

След войната мерките на солунските вилаетски власти за закриване на българските училища засягат и Струмица – съществуващото в Струмица българско училище е закрито лично от Струмишкия патриаршески митрополит. Председателят на българската община свещеник Константин, подкрепян парично от Екзархията, е принуден временно да напусне Струмица и да се настани в Солун, а в града остава само екзархийският свещеник Тома. Арестувани са някои от видните българи струмичани, между които Ставро Тимов, Божил Георгиев и Антон Поликар.

На 25 юни 1895 година д-р Христо Татарчев основава комитет на ВМОРО в Струмица. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) градът наброява 10 160 жители, от които 6200 българи християни, 3100 турци, 700 евреи и 160 цигани. Бившето село Свети Петнадесет, станало по-късно квартал на Струмица, между 1896 – 1900 година преминава под върховенството на Българската екзархия

Членове на гръцката младежка революционна организация под ръководството на Николаос Ангиополастис

През 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Герасим. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от гъркоманската. До началото на ΧΧ век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх Йосиф I протестира пред Великия везир:

„

А в Струмица всички [са] българи, няма ни един асъл грък, а на екзархистите не дават черква да си направят...

“

Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „Свети свети Кирил и Методий“.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струмица се състои от 1800 българи екзархисти, 4400 българи патриаршисти гъркомани, 114 българи протестанти, 35 гърци и 18 власи. В града има 4 начални и 2 прогимназиални български училища и 1 начално и 1 прогимназиално гръцко.

В България, Сърбия и Югославия

Програма за първата годишнина от освобождението на Струмица от 19 октомври 1913 г. Очаква се всички къщи и магазини в града да бъдат украсени със знамена.

Земи от Струмишка и Петричка околия, присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци.

Градът е освободен от османска власт на 22 октомври 1912 г. по време на Балканската война от части на 26-и пехотен пернишки полк на Седма рилска дивизия и до 1919 г. влиза в границите на Царство България. При избухването на войната сто тридесет и шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Струмица става окръжен център с управител Владимир Караманов, а Христо Коцев е назначен за началник на Струмишка околия.

Съглашенски войски край Струмица през Първата световна война

Четиринадесети пехотен македонски полк влиза в Струмица при освобождението на града през април 1941 г.

По време на Междусъюзническата война през 1913 г. за кратко време Струмица е завзета от гръцката армия. След оттеглянето на гръцките части от града се изселват голям брой местни гъркомани, турци и евреи, които го опожаряват. По време на големия пожар през август 1913 г. изгарят повече от 1900 обществени сгради, къщи, дюкяни и кафенета. Изгорени са казармите, правителствените здания, църквите, митрополията, двете български прогимназии, както и част от българските, турските и гъркоманските махали, а също и цялата чаршия. От същата година градът е център на Струмишки административен окръг. Турското население на града също в голямата си част се изселва и според Димитър Гаджанов в 1916 година в града живеят едва 150 турци. Само между 1 януари и 30 март 1915 година в града и околията пристигат 5654 бежанци от окупираните от Сърбия и Гърция части от Македония.

През 1916 година града посещава професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:

„

Градът, почти наполовина разрушен и опожарен от гърците и гъркоманите, които, напущайки в 1913 г. завинаги Струмица, изгорили къщите си и дори църквата, представляваше твърде жалко и грозно зрелище, макар и да завзема такова чудно географско положение. Там са настанени бежанци от Кукуш, а напоследък и от Дойран.

“

След края на Първата световна война по силата на Ньойския договор от 1919 година Струмица и Западните покрайнини са отнети от България и дадени от Антантата на Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.

Над 69 души родом от Струмица, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, български кмет на Струмица е Йордан Панчев Панчев от София от 22 август 1941 година до 25 юли 1942 година. След това кметове са Михаил Ст. Караколев от Пловдив (29 декември 1942 – 22 юли 1943) и Илия (Ильо) Дим. Богоев (22 юли 1943 – 9 септември 1944).

На 13 август 1951 година комунистическите власти извършват убийството на петима студенти от Струмица („Струмишката петорка“) в Дорломбос. Без съд и присъда по различно време са убити и будните българи Кирил Талушев, Кирил Абрашев, занаятчията Мачев и търговският помощник Коста.

Съвременна архитектура от централната част на Струмица (2011 г.)

Изглед към сградата на бившия театър „Антон Попов“, сега Център за култура (2010 г.)

Съборната църква на Струмишката епархия на МПЦ – „Св. св. Кирил и Методий“ (2015 г.)

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1948 10 868 1953 12 149 1961 15 949 1971 23 034 1981 29 263 1991 34 396 1994 34 067 2002 35 311

Етнически състав

Преброяване на населението през 2002 г.

Според преброяването от 2002 година градът има 35 311 жители.

Националност	Всичко
македонци	32 075
турци	2642
роми	130
власи	3
сърби	157
бошняци	5
други	298

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Струмица е известен център на земеделието, по-специално се отглежда тютюн.

Култура

• Библиотеката „Благой Янков Мучето“
• Център за култура „Антон Панов“ (театър; градска галерия; музикални състави)
• Градски музей

Редовни събития

• Астер фест, международен филмов и видео фестивал на Югоизточна Европа
• Фестивал за камерен театър „Ристо Шишков“
• Ликовна колония (фестивал на изобразителното изкуство)
• Струмишки карнавал

Спорт

В Струмица има два футболни клуба – „Беласица“, основан в 1922, и „Тиверия“, основан в 1923 година.

Забележителности

• Катедралната църква на Струмишката епархия – „Св. св. Кирил и Методий“
• Къща музей на Благой Янков – Мучето
• Орта джамия
• Църква „Свети Петнадесет тивериополски мъченици“
• Цареви кули, останки от Струмишката крепост
• Хотел „Сръбски крал“
• Паметник костница на загиналите комунистически партизани от периода на Втората световна война

Други

• В Струмица се развива част от действието на романа „През дебрите на Балкана“ (1888) на известния немски писател Карл Май, в който главният герой Кара бен Немзи казва за Остромджа: „От по-нови данни знаех, че градът има около седем-осем хиляди жители, в по-голямата си част турци и българи, отглеждащи много памук и тютюн.“

Личности

Мелетий Софийски

Вижте също

• Списък на градовете в Северна Македония

Литература

• Зборник на трудови. Струмица, 1989, 392 стр.
• Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. (на македонска литературна норма)
• Томов, Т. Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица – Анамнеза, Т. 6 (2008), 97 – 114
• Αγγελοπουλος, Αθανασιος Α. Βορειος Μακεδονια: ο Ελληνισμος της Στρωμνιτσης : τοπογραφια, ιστορια, εκκλησια, παιδεια, εθνικη και κοινοτικη ζωη. Θεσσαλονίκη, Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 1980. σ. 44. (на гръцки)

Външни препратки

• Официален сайт на Община Струмица
• Цареви кули Архив на оригинала от 2009-08-19 в Wayback Machine.