Паяк (планина)
(пренасочване от Паяк планина)
Тази статия е за планината в Гърция. За класа безгръбначни вижте Паяк.
| Паяк Πάικο | |
 | |
  Местоположение на картата на Воденско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Въртук |
| Надм. височина | 1660 m |
| Паяк в Общомедия | |
Паяк (на гръцки: Πάικο, Пайко, катаревуса: Πάικον, Пайкон, стара форма Πάϊακ) е планина в Гърция, в областта Егейска Македония.[1][2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Пеония (на изток), дем Мъглен (на запад) и дем Пела на юг на администритивната област Централна Македония. В източното подножие на Паяк са градовете Гумендже (Гумениса) и Боймица (Аксиуполи), в южното – Енидже Вардар (Яница), а в западното областта Мъглен (Моглена). Планината се състои от две характерни образувания – Гъндач (Κοκκινόπετρας, Γκαντάτς) на север и Поглед или Гола чука (Πόγλετ, Γκόλα Τσούκα) на юг. Двете образувания са разделени от котловината на Ливада (Ливадия) и река Църна река (Ставропотамос). Река Грамощица (Грамос), която тече на юг и е приток на Колудей, разделя Поглед на изток от по-малкия масив Метеризи (Метиризи) на запад.[1]
Най-високият връх е Въртук (Фидота) – 1660 m, разположен в северния масив Гъндач. Често за най-висок връх е сочен Гола чука в южната част, който е висок 1650 m. Грешката идва от това, че на някои карти като Паяк е отбелязван само южния масив.[1]
Скалите на планината са вулканични и варовикови. Паяк, която е обрасла с букове, дъбове, кестени, брези, габъри и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240003).[1]
Южно от връх Гола чука, на надморска височина от 1300 m, в местността Извор, на 3 часа от Елевтерохори (или 19 km черен път), има малка хижа с 6 легла. До хижата, на височина 1280 m е старият полуразрушен планински заслон.[3]
Изкачването до най-високия връх може да се извърши от село Ливада (1200 m) за около 4 часа, а на връх Гола чука от Елевтерохори (500 m) за около 3,30 часа или от хижата за около 1 час.[3]
Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Фущани (300 m) и Ошин (Архангелос, 820 m) пресича местността между Паяк и масива на Люмница и завършва при Люмница (Скра, 570 m), за да продължи на изток за Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро).[3]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Въртук | Φιδωτά, Βαρτούκι | 1660 m[1] | колона на 1649 m, СИ от Ливада (Ливадия) |
| Поглед | Αγνάντεμα, Πόγλετ, Πόγλιτ, Πόγκλεντ | 1408 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо) |
| Скрека Клоздис | Αμπέλια, Σκρέκα Κλόζντις | 1200 m[1] | С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос) |
| Сехово | Ανεμορράχη, Σέχοβο | 1540 m[1] | И от Ливада (Ливадия) |
| Дубарляна | Άννα, Ντουμπαρλιάνα | 1501 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия) |
| Βασιλικές Κορυφές | 1062 m[1] | ||
| Воци | Βότσης, Ρέπαλ Βότσι | 1000 m[1] | СЗ от Купа |
| Авдулия | Βραχάκι, Αβδούλια | 1180 m[1] | С от Ливада (Ливадия) |
| Βρέστα | 1489 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи) | |
| Γεμάτη, Φουλάρες | 1400 m[1] | ||
| Генешка Скрека | Γκενέσκα Σκρέκα | 1277 m[1] | |
| Γρουστογιάννη | 1048 m[1] | СЗ от Корнишор (Кромни) | |
| Корита | Δασάκι, Κορύτα, Κορίτα | 1352 m[1] | СЗ от Корнишор (Кромни), И от Тодорци |
| Череша, Черешка тумба | Δασάκι, Τσερέσα, Τσέρτσεκα Τούμπα | 1267 m[1] | З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия) |
| Църковичка, Църквишки връх | Εκκλησάκι, Τσαρκοβίστο, Τσαρκφίσκι, Τσαρκόβιτσο | 1529 m[1] | З от Корнишор (Кромни) |
| Синистра | Ζερβοκορυφή, Σινίστρα | 1280 m[1] | ЮИ от Ливада (Ливадия) |
| Ηράκλεια, Ηρικλειούσα | 1240 m[1] | СИ от Лесково (Трия Елата) | |
| Ίσωμα, Μικρός Περός | 1222 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) | |
| Клекниш | Καθίστρα, Κλέντνιτς, Κλίκνις | 1134 m[1] | С от Лесково (Трия Елата), ЮЗ от Ошин (Архангелос) |
| Καλή Πεδιάδα | 1120 m[1] | ||
| Варница | Καμίνι, Βάρνιτσα | 1120 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
| Κλεφτόπετρα | 1123 m[1] | З от Крива (Гривас), Ю от Църна река (Карпи) | |
| Гъндач | Κοκκινόπετρα, Γκαντάς, Καντάς, Καντάστι, Γκαντάτσι, Γκαντάτς, Γάντατσι | 1623 m – 1607 m[1] | И от Ливада (Ливадия), СИ от Баровица (Кастанери) |
| Гудуч | Κοντούση, Γκουντούτσι | 1444 m[1] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) |
| Мер | Κοπριά, Μερ | 1220 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
| Горица | Κορίτσι | 1300 m[1] | ЮИ от Ливада (Ливадия) |
| Юручка | Κορυφή, Γιουρούτσικα | 1300 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) |
| Κορυφή, Τούφκα Πετκαλί | 1180 m[1] | ||
| Гумерджоса | Κουμαριές, Γκουμερτζόσα | 1320 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи), СЗ от Баровица (Кастанери) |
| Κουφή Πέτρα | 1470 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия) | |
| Карлес | Κρανιές, Κάρλες | 1140 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери) |
| Λουλούδι, Πιταρός | 1340 m[1] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) | |
| Μακρύστατο, Καλιμάρι | 1389 m[1] | ЮЗ от Баровица (Кастанери) | |
| Μαυροσκύβαλα | 1040 m[1] | ||
| Μαύρο Ύψωμα | 1055 m[1] | З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия) | |
| Кашпот | Μεγάλο Κεφάλι | 1300 m[1] | |
| Μεσορράχη | 1124 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи) | |
| Малък Гъндач | Μέτωπο, Μικρό Γκαντάτσι | 1364 m[1] | СИ от Ливада (Ливадия) |
| Мусов гроб | Μνήμα, Γκρόπα Μούσιο | 1333 m[1] | СЗ от Купа, СИ от Ошин (Архангелос) и З от Люмница (Скра) |
| Баруч | Μύτακας, Μπαρούτσι | 1003 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери) |
| Яслан Скирит | Ξαπλωμένη, Γιασλάν Σκιρίτ | 1280 m[1] | С от Ливада (Ливадия) |
| Гола чука, Паяк | Πάϊκο, Γκόλα Τσούκα | 1647 m[1] | ЮЗ от Църна река (Карпи) |
| Метеризи | Παρατηρητήριο, Μετερίζι | 1595 m[1] | СЗ от Корнишор (Кромни) |
| Висок рид | Περιστέρι, Βυσοκτορίτ | 1390 m[1] | ЮИ от Ливада (Ливадия) |
| Киргон | Πετράδες, Κίργκον | 1503 m[1] | З от Църна река (Карпи) |
| Скрека ди Пероса | Πετρώματα, Περούσα, Σκρέκα ντι Περόσα | 1269 m[1] | С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос) |
| Пасена | Πετρωτό, Πάσενα | 1365 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) |
| Линдини | Προφήτης Ηλίας, Λίντινι, Λίντι | 1300 m[1] | С от Ливада (Ливадия) |
| Πύργος | 1491 m[1] | СИ от Ливада (Ливадия) | |
| Барта | Πυροκορφή, Μπάρτα, Σκρέκα Μπρέτα, Σκρέκα Μπάρτα | 1231 m[1] | СИ от Лесково (Трия Елата) |
| Пръскачова | Ραντισμένη, Πρασκάτσουβα | 1322 m[1] | ЮЗ от Корнишор (Кромни) |
| Ραχούλα, Κασαρίνη | 1308 m[1] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) | |
| Гария глава | Σαμάρι, Γκάρια Γκλάβα | 1396 m и 1382 m[1] | |
| Гуругаса | Σάπια, Γκουρουγκάσα | 1248 m[1] | И от Ливада (Ливадия), С от Баровица (Кастанери) |
| Байраците | Στήθος, Μπέρκοβιτς | 1312 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо) |
| Гроб | Τάφος, Γκρόπ | 1452 m[1] | Ю от Ливада (Ливадия) |
| Гартина, Рипа Капри | Τράγος, Γκαρτίνα, Ρίπα Κάπρι | 1092 m[1] | Ю от Купа |
| Дуйково, Дунково | Τράχηλος, Ντουΐκοβο | 1420 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо) |
| Трите бука, Трите буки | Τρεις Οξυές, Τρίτε Μπούκα/Μπούκε | 1220 m[1] | И от Лесково (Трия Елата), СЗ от Ливада (Ливадия) |
| Три бари | Τρίκορφο, Τρεις Μπάρες | 1120 m[1] | ЮЗ от Корнишор (Кромни) |
| Чума | Τσούμα | 1203 m[1] | З от Купа, ЮИ от Ошин (Архангелос) |
| Чука, Чуките | Υψώματα, Τσούκα, Τσουκίτι | 1180 m[1] | СИ от Корнишор (Кромни), ЮЗ от Петгъс (Пендалофо) |
| Бела лъка | Φεγγάρι, Μπέλα Λούγκα | 1112 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
| Паприте | Φτέρες, Πάπριτε | 1355 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия) |
| Φτέρες, Παδικοφέρκα | 1040 m[1] | СЗ от Църна река (Карпи) | |
| Въртопи | Φτερό, Βερτόπια, Μεγάλος Περός | 1488 m[1] | ЮЗ от Ливада (Ливадия), И от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) |
| Грош | Χονδρός, Γκρός | 1100 m[1] | Ю от Купа |
| Киркова нива | Χωράφι Κίρκου, Κίρκοβο Νέβα, Κίρκοβα Νέβα, Κέρκοβα Νίβα | 1260 m[1] | С от Корнишор (Кромни) |
| Урджана | Αρκούδα, Ουρτζάνα | 920 m – 800 m[3] | СЗ от Църна река (Карпи) |
| Ασπρόχωμα | 827 m[3] | И от Корнишор (Кромни), ЮИ от Рамна (Омало) | |
| Βράχος | 951 m[3] | З от Крива (Гривас) | |
| Гавала | Γαβάλα | 937 m[3] | И от Тодорци (Теодораки) |
| Репал Гога | Γιωργάκη, Ρεπάλ Γκόγκα | 835 m[3] | ЮИ от Купа |
| Големата | Γκουλέματα | 761 m[3] | |
| Въртоп | Κανόνι, Κλισσαλάρ, Κισαλάρ, Βερτόπι | 659 m[3] | Ю от Корнишор (Кромни) |
| Цървена бара | Κόκκινη Πέτρα | 811 m[3] | Ю от Корнишор (Кромни) |
| Чернат | Κορυφή Δούμα, Τσάρνατι | 849 m[3] | |
| Черешо | Κορυφούλα, Τσερέσιο Ζιάρα | 572 m[3] | |
| Вермеджек | Κορφή, Βερμετζέκ | 864 m[3] | СИ от Тодорци (Теодораки) |
| Чука, Чукаро | Κορφούλα, Τσούκα, Τσουκάρου | 979 m[3] | С от Лесково (Трия Елата) |
| Бели връх | Κρύα Κορυφή, Βελύβρα | 880 m[3] | |
| Грокоща | Κώστα, Γροκώστα | 720 m[3] | СИ от Корнишор (Кромни) |
| Каркин | Λιθοβούνι, Κάρκιν | 783 m[3] | З от Църна река (Карпи) |
| Скърка | Μακροκορφή, Σκόρκα ντι Λέγκαν | 940 m[3] | СЗ от Купа, И от Ошин (Архангелос) и ЮЗ от Люмница (Скра) |
| Παπάς | 991 m[3] | ЮИ от Тодорци, СЗ от Корнишор (Кромни) | |
| Рамна | Πετρωτό, Ράμνα | 526 m[3] | З от Рамна (Омало) |
| Браямодо | Πλαγιά, Μπραγιάμοντο | 705 m[3] | С над Спирлитово (Плаяри) |
| Брестот, Задиница | Πράσινος Λόφος, Μπρεστότ, Ζαντινίτσα | 778 m[3] | СЗ от Лесково (Трия Елата) |
| Пречка | Πρέτσκα | 918 m[3] | |
| Череша | Ραχούλες, Τσερέσια | 534 m[3] | |
| Σκάπα | 862 m[3] | ||
| Гробове | Τάφοι, Γροτόδι | 812 m[3] | СЗ от Корнишор (Кромни) |
| Гроб Георгали | Τάφος Γεωργίου, Γκρόπ Γκιόργαλι | 860 m[3] | |
| Боцилко Тумба | Τυροκομείο, Μποτσίλκο Τούμπα | 880 m[3] | СЗ от Рамна (Омало) |
| Лапартои | Φαγώματα, Λαπαρτόϊ | 980 m[3] | ЮЗ от Корнишор (Кромни) |
| Ψηλό Λιβάδι | 985 m[3] | З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия) | |
| Дервишева тумба | 572 m | С от Църна река (Карпи), източно от Извор (Пиги) | |
| Думово | 849 m | Ю от Гостолюби (Констандия), СИ от Тодорци (Теодораки) | |
| Добро поле | И от Тодорци (Теодораки) |
С Паяк планина са свързани боевете на българската армия срещу войските на Съглашението през Първата световна война.[4]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Паяк планина през 1926 година е наречена улица в София (Карта).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Из революционните борби в Паяк Планина“ – Спомени на Христо Шалдев публикувани в списание „Илюстрация Илинден“, книга 33, 34, 35, 36, 37, 39, 43, 44 46, София, 1931 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 440. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 441. (на гръцки)
- ↑ Мирков, Димитър. Софийският квартал „Баталова воденица“. Щастливите дни на нашето детство. София, ИК Гутенберг, 2017. ISBN 978-619-176-096-1. с. 67.
| |||||||
