Живово
| Живово Живово | |
| — село — | |
 Стенопис на „Българските просветители Св. Методий и Св. Кирил“ от „Света Петка“, 1893 г. | |
  Живово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 920 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7508 |
| МПС код | PP |
| Живово в Общомедия | |
Живово или Живоо, Живо (на македонска литературна норма: Живово) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Козяк, в областта Прилепско Мариово, от дясната страна на Църна, на 50 km южно от общинския център Прилеп. Селото е планинско, на надморска височина от 920 метра. Землището му е 17,2 km2, като обработваемите земи са 339,3 ха, пасищата – 580,3 ха, а горите – 663 ха.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 16 | 2 | 964 | |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 17 | 613 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 19 | 1 | 1290 | |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 20 | 3 | 1 | 1290 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 18 | 2 | 980 |
В XIX век Живово е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Живо (Jivo) е посочено като село с 42 домакинства и 177 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Живо има 360 жители, от които 350 българи християни и 10 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Живово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 58 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Живово има 400 българи екзархисти.[5]
Според Георги Трайчев Живоо има 27 къщи с 230 жители българи.[6]
Преброявания в Югославия и Република Македония[1]
[редактиране | редактиране на кода]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 225 | 243 | 250 | 79 | 7 | 5 | 5 | 0 |
| северномакедонци | 242 | 245 | 78 | 7 | 5 | 5 | 0 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 1 | 3 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Живово
Трайко Зойката (? – 1937), български революционер
Трайко Браянов, ренегат от ВМОРО и гръцки андарт
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Живово (Zivovo) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
| |||||||||||
