Беловодица
Беловодица Беловодица | |
— село — | |
Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Раец |
Надм. височина | 673 m |
Население | 24 души (2002) |
Пощенски код | 7500 |
МПС код | PP |
Беловодица в Общомедия |
Беловодица (изписване до 1945 година: Бѣловодица; на македонска литературна норма: Беловодица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Дрен, в долината на река Раец, източно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Беловодица в местностите Грамадина и Селище (Селиште) има римски некрополи.[1]
В XIX век Беловодица е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Беловодица (Bélovoditza) е село във Велешка каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[2]
Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бѣловодица има 510 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Беловодица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 72 къщи.[5]
През юли 1903 година край селото се води тежка битка между чети на ВМОРО и османски аскер.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беловодица има 576 българи екзархисти.[6] Към 1906-1907 година енорийски свещеник на Беловодица и Трояци е Пантелеймон Мицев.[7]
При избухването на Балканската война един човек от Беловодица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Манастирът „Свети Георги“ е осветен на 27 юли 1980 година от митрополит Гаврил Повардарски, който в това време е администратор преспанско-битолски.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 24 жители, всички северномакедонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Беловодица
- Харалампи Попов (1881 - 1925), български учител, убит от сърби в Плетвар[11]
- Починали в Беловодица
- Александър Спирков (? – 1903), български революционер;
- Алекса Нун. Чернов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
- Алекса Ламьов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
- Алекса Сп. Минков (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
- Григор Ракиджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
- Иван Кирков Шарлиев, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[13]
- Илия Христев Лаков, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[13]
- Тале Христов (1878 – 1903), български революционер;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп // Крале Марко. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Беловодица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-10. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 1 (Регистър на венчилата в с. Беловодица и в с. Трояци, Прилепска каза, Велешка епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Пантелеймон Мицев.)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Манастир „Свети Георгиј“, село Беловодица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 ноември 2007
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ а б в Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 16
|