Щавица
| Щавица Штавица | |
| — село — | |
 Панорама на село Щавица | |
  Щавица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 990 m |
| Население | 84 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Щавица в Общомедия | |
Щавица (на македонска литературна норма: Штавица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Щавица е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Щавица (Schtavitza) е посочено като село с 32 домакинства и 162 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щавица има 322 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Щавица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Щавица има 360 българи екзархисти.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 84 жители, всички северномакедонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Щавица
Тале Н. Трайков, български общественик, кметски наместник в период от 1941-1944 година[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Рождество на Пресвета Богородица“, село Штавица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
