Селце (община Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.
| Селце Селце | |
| — село — | |
 | |
  Селце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 854 m |
| Население | 294 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Селце в Общомедия | |
Селце (на македонска литературна норма: Селце) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северното подножие на Дрен планина, на около 3 км южно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
В XIX век Селце е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В 1871 година е издигната църквата „Успение Богородично“, която представлява неизписана трикорабна базилика с полукръгла апсида.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Селце Близно (Seltzé-blizno) е посочено като село с 35 домакинства със 153 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Селце има 120 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Селце Ближно има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война 4 души от Селце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В 1933 година край селото е построен манастирът „Свети Димитър“ при епископ Николай Охридско-битолски. Църквата е еднокорабна сграда, с полукръгла апсида на източната страна. Манастирската църква е осветена на 2 август 1960 година от митрополит Климент Преспанско-Битолски.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители, всички северномакедонци.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Селце
Божинов, четник на ВМОРО[9]- Кирил Тодоров (1903 – 6 август 1925), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражението при Драчевица[10]
- Коне Алексов (? – 1907), ръководител на ВМОРО, убит от сърби в Кръстец[11]
- Починали в Селце
- Найдо Пещалевец (? – 1904), български революционер
- Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Успение на Пресвета Богородица“, село Селце // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-06-12. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ Манастир „Свети Димитриј“, село Селце // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
| |||||||||||
