Беровци
| Беровци Беровци | |
| — село — | |
  Беровци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 612 m |
| Население | 334 души (2002) |
| Пощенски код | 75XX |
| Телефонен код | +389-48-455-XXX |
| МПС код | PP |
| Беровци в Общомедия | |
Беровци (на македонска литературна норма: Беровци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Беровци е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Беровци (Bérovtzi) е посочено като село с 29 домакинства и 144 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Беровци има 230 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Беровци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беровци има 120 българи екзархисти и работи българско училище.[4] При избухването на Балканската война един човек от Беровци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Църквата „Възкресение Христово“ в Беровци е еднокорабна базилика, с полукръгла апсида на източната страна. Изградена е в периодот от 1994 до 2001 година, когато е и осветена.[6] В нея има находка от римско време.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 334 жители, от тях 333 северномакедонци и един друг.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Беровци
Йордан Петров, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[9]- Стеван К. Ангелов, кметски наместник в период от 1941-1944.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Црква „Воскресение Христово“, село Беровци // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 560.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
