Никодин
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Никудин.
| Никодин Никодин | |
| — село — | |
.jpg) Манастирската църква „Света Богородица“ | |
  Никодин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 548 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Никодин в Общомедия | |
Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]
На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 северномакедонци и един друг.[10]
Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Никодин
[редактиране | редактиране на кода]
Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[12]- Гьорче, четник на ВМОРО[13]
- Иван Николов (1883 – 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година[12]
- Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[14]
Траянка Йовчевска (1959 – 2013), археоложка от Република Македония- Харалампи Перев, български военен, юрист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов
- Цветко Георгиев (? – 1908), четник от ВМОРО, убит в родното си село в сражение със сърби[14]
- Илия Хр. Петров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[15]
- Димитър Ив. Николов, главен учител в с. Никодин[15]
Починали в Никодин
[редактиране | редактиране на кода]- Алекса Н. Стоянов (? – 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин[12]
Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия- Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[12]
- Боян Милчинов (? – 1903), убит при Никодин в сражение с бандата на Булиман[12]
- Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
- Григор Симеонов (? – 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци[12]
- Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[12]
- Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков[16]
- Нестор Струшки (? – 1903), български революционер[14]
- Никола Вълчев (1871 – 1903), български революционер[14]
- Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
- Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Црква „Света Троица“, село Никодин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Биография на Георги Попов на сайта на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Никодин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 27.
- ↑ а б в г д е ж Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
- ↑ а б в г д Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ а б Фонд 1095 ДАРМ
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
| |||||||||||
