Направо към съдържанието

Никола Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За българския режисьор вижте Никола Вълчев (режисьор).

Никола Вълчев
български революционер
Роден
1871 г.
Починал
май 1903 г. (32 г.)

Никола Вълчев е български подофицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Вълчев е роден в 1871 година в старозагорското село Трънково, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия. На 5 март 1903 година Никола Вълчев, заедно с Нестор Байков и Димитър Андонов, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Христов Стайнов.[1]

В началото на май 1903 година Петър Ацев определя Никола Вълчев за районен войвода в Прилепско. В края на месеца четата на Вълчев води сражение с турците при Беловодица, Трояци и Никодин,[2] където намират смъртта си войводата Никола Вълчев, Манол Стоянов, старши подофицер от 4-ти конен полк, и още петима четници. Погребани са в двора на църквата в село Беловодица.[3][4][5]

  1. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
  2. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 28.
  4. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 37 - 41. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 81.