Нестор Байков

Нестор Байков
	Нестор Байков
български офицер и революционер
Роден	21 септември 1872 г. Търничени, Османска империя
Починал	13 април 1955 г. (82 г.) Търничени, Народна република България

Нестор Тенев Байков или Байнов е български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Байков е роден на 21 септември 1872 година в казанлъшкото село Търничени, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия.

На 5 март 1903 година Нестор Байков, заедно с Никола Вълчев и Димитър Андонов, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Христов Стайнов.^[1] Част от четата на Коста Кондов попада на засада при село Топлица като падат убити седем четници и войводата Никола Божков. Димитър Андонов и Нестор Байков реорганизират четата и я извеждат от засадата. По-късно отделението се присъединява към четата на Петър Ацев.

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Нестор Байков е определен за ръководител на един от въстаническите райони и отговаря за военното обучение на околията. По време на въстанието Димитър Андонов и Нестор Байков водят две сражения с турски аскер при Дуйне и Старавина и организират снабдяването с барут, гилзи и олово от Битоля към Прилеп. Участват и в ръководената от Петър Ацев акция в село Живово - неуспешен опит за превземане на казармите.^[2] Водят още сражения при Нидже и Фаришките ханове, като прекъсват пътя между Прилеп, Кавадарци и Криволак. Гьорче Петров отказва предложението им за атака на казармите в град Прилеп.

След края на въстанието Нестор Байков се завръща в България и постъпва отново на военна служба в своя полк. Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. По време на Първата световна война Нестор Байков служи в 28-и пехотен стремски полк и участва в сраженията при завоя на река Черна и е произведен в чин капитан. Награден е с ордени „За храброст“, IV степен и „Свети Александър“, V степен.^[3]

През 1928 г. напуска военната служба. Умира на 13 април 1955 година в родното си село Търничени.^[4]^[5]^[6]

Бележки

↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 22; ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 37 - 41. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37-38.

[1] Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.

[2] Биография на сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}

[3] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 22; ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.

[5] Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 37 - 41. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37-38.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]