Старо Лагово
| Старо Лагово Старо Лагово | |
| — село — | |
  Старо Лагово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 666 m |
| Население | 38 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Старо Лагово в Общомедия | |
Старо Лагово (в миналото само Лагово или Лаг, често членувано Лагот, на македонска литературна норма: Старо Лагово) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лагово е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лак (Lak) е посочено като село с 20 домакинства и 88 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лаготъ има 80 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лаг е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лагот има 80 българи екзархисти.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия К. Лещаров от Охрид е български кмет на Лагово от 4 октомври 1941 година до 26 декември 1943 година. След това кмет е Сотир М. Смичков от Прилеп (27 януари 1944 - 9 септември 1944).[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 38 жители, всички северномакедонци.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
| |||||||||||
