Канатларци
Канатларци Канатларци | |
— село — | |
Входът на селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 599 m |
Население | 972 души (2002) |
Пощенски код | 7514 |
МПС код | PP |
Канатларци в Общомедия |
Канатларци (на македонска литературна норма: Канатларци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1607 година жителите на Канатларци взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. В документ от 1609 година като длъжници са отбелязани местните жители Шехсивар, Омер, Халифе имам, Мехмет, син на Халил, Ахмет Улван и още един, син на Омер, чието име не е разчетено.[1] В 1623 година, Хусеин бег, спахия на Канатларци се оплаква, че жителите на селото не обработват земята.[2]
В XIX век Канатларци е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Канатларци (Kanatlartzi) е посочено като село със 116 домакинства с 388 жители мюсюлмани, 153 българи и 43 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Канатларци има 915 жители, от тях 55 българи християни, 840 турци и 20 цигани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Канатларци е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 142 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Канадларци има 55 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Канатларци живеят 1110 турци.[7]
На 5 април 1975 година в селото е открита поща.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:[9]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 111 |
албанци | 1 |
турци | 791 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 69 |
други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 8, 25.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 129-130.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007
|