Писокал
| Писокал Писокал | |
| — село — | |
 Писокалският проход преди 1917 година | |
  Писокал | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Писокал в Общомедия | |
Писокал (на македонска литературна норма: Писокал) е бивше село в южната част на Северна Македония, на територията на днешна Община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено в прохода между Дрен планина от север и Селечката планина от юг, между селата Бонче и Кален.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Писокал е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Писукал (Pissoukal) е посочено като село с 9 домакинства и 46 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Писокалъ има 80 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Писокал е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 4 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Писокал (Pissokal) има 32 българи екзархисти.[4]
В XX век в местността Писокал е изградена църквата „Свети Илия“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
| |||||||||||
