Направо към съдържанието

Мелница (Мариово)

Вижте пояснителната страница за други значения на Мелница.

Мелница
Мелница
— село —
Мелнишкият манастир около 1930 г.
Мелнишкият манастир около 1930 г.
41.1681° с. ш. 21.7819° и. д.
Мелница
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина700 m
Населениеизселено души (към 1908)
МПС кодPP
Мелница в Общомедия

Мелница (на македонска литературна норма: Мелница) е бивше село, на територията на Община Прилеп, Северна Македония.

Селото е било разположено в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп на двата бряга на река Бутурица. Край селото е разположен Мелнишкият манастир „Свети Илия“, граден в 1872 година.

В XIX век Мелница е малко българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мелница (Melnitza) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители българи и 14 цигани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелница има 94 българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мелница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мелница (Melnitza) има 72 българи екзархисти.[4]

Според Георги Трайчев към 1860 година селото брои 50 къщи, а към 1900 - 10-12. Вследствие на андартските нападения то съвсем запустява.[5]

Родени в Мелница
  • Стале Попов (1902 – 1965), писател от Социалистическа Република Македония
Починали в Мелница
  • Борис Живков Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
  • Петко Рангелов Петков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
  5. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 13, 14
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15