Направо към съдържанието

Чепигово

Чепигово
Чепигово
— село —
Църквата „Свети Никола“, разрушена през Първата световна война
Църквата „Свети Никола“, разрушена през Първата световна война
41.2478° с. ш. 21.3956° и. д.
Чепигово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина585 m
Население162 души (2002)
Пощенски код7512
МПС кодPP
Чепигово в Общомедия

Чепигово (на македонска литературна норма: Чепигово) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в областта Пелагония.

Икона от „Свети Никола“

Южно от Чепигово, на хълма Бедем над слива на река Блато и Черна са развалините на античния град Стибера.[1]

В XIX век Чепигово е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е от XIX век и представлява малка, еднокорабна сграда, с полукръгла апсида и дограден по-късно трем на западната страна.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чипигово (Tchipigovo) е посочено като село с 12 домакинства с 52 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чепигово има 73 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чепигово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 7 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чепигово има 80 българи екзархисти.[6]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Чепигово живеят 6 турци.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 162 жители, от които 160 северномакедонци и двама други.[8]

Починали в Чепигово
  • Спас Павлов (Спаса Павлович) (около 1880 – 1912), сърбомански четнически войвода
  1. Матески, Александар. Стибера и Висока // Економија и бизнис 18 (209). ноември 2015. с. 104 - 105. (на македонска литературна норма)
  2. Црква „Свети Никола“, село Чепигово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-08-17. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007