Тале Христов
Тази статия е за прилепския деец на ВМОРО. За преспанския войвода на ВМОРО и ВМРО вижте Тале Андонов.
| Тале Христов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Тале Христов в Общомедия | |
Тале Христов с псевдоним Егмонт[1] и Горанов[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Тале Христов е роден в бедно семейство[5] на 29 юни 1878 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва III клас в българското класно училище в Прилеп, след което учи в българската гимназия в Битоля, където се включва в редиците на ВМОРО.[5] Активно участва в кръжока на Вътрешната организация, ръководен от Даме Груев.[6] В 1900 година завършва гимназията и става учител в едно битолско село. За притежание на забранени книги е арестуван и осъден на 1 година затвор. Лежи в затвора заедно с Даме Груев.[5]
След освобождението си в 1901 – 1902 година е учител в Прилеп. По време на учителстването си работи за засилване на революционната организация в Прилепско и е член на ръководното тяло на Прилепския революционен комитет. Участва като делегат на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес. След конгреса през юни влиза в четата на Петър Ацев,[5] а още с тях е Александър Спирков от Тиквешко. На 6 (19) юли 1903 година четите на Петър Ацев и Никола Пешков, заедно с тридесетина граждани прилепчани — всичко около 80 души, са ненадейно нападнати в местността Студеница край Беловодица от 20—30 жандарми.[7] Пристига и войска от гарнизона в Дуйне. Четниците са обстрелвани от няколко страни и се сражават поединично и на малки групи. Загиват 18 четници, главно от гражданите, между които Тале Христов,[8] учителят Димитър Сливянов,[9] йеромонахъ Козма, Григор Ракиджиев, Йордан Нунев и други.[10] Тале Христов е тежко ранен и умира скрит в една пещера.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Кратка биография на Тале Христов
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
- ↑ а б в г д Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 146.
- ↑ Баждаров Георги, Мойте спомени, София, 1929 г., архив на оригинала от 14 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080214230544/http://www.centers.macedonia-science.org/page.php?16, посетен на 25 април 2010
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 502.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 320.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 321.
