Направо към съдържанието

Трайко Зойката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трайко Зойката
български революционер

Роден
Починал
1937 г.
Трайко Зойката в Общомедия

Трайко Вълчев Зойката[1] е български революционер, прилепски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Четата на Трайко Зойката (отпред).
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Трайко Вълчев е роден в прилепското село Живово, тогава в Османската империя. Семейството му е избито от гръцки андарти. Присъединява се към редовете на ВМОРО и става нелегален четник при Иван Смичков. Заедно с Марко Христов от Витолище убиват селския шпионин Трайко Бегот, а по-късно край Полчище убиват Васил и Мерко от гъркоманската андартска чета на Стоян Цицов.[2] В 1908 година е войвода в Мариово.[3] След Младотурската револция се легализира, но убива един бей и отново става нелегален.[4]

Умира през 1937 година в родното си село.[5][6]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
  2. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.52-54.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 474.
  6. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.