Вълчища (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в Мъглен. За селото в Сярско вижте Вълчища (дем Амфиполи).
| Вълчища Υδραία | |
| — село — | |
  Вълчища  Вълчища  Вълчища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 130 m |
| Население | 479 души (2021 г.) |
Вълчища или Вълчище (на гръцки: Υδραία или Υδρέα, Идреа, до 1922 година Βόλτσιστα, Волциста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 130 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 3 km източно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Вълчища е чисто българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1874 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вълчища живеят 110 българи християни.[4]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5] В 1909 година във Вълчища е открито българско училище.[6]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 122 жители.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вълчища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вълчище (Влчиште) има 20 къщи славяни християни.[8]
В 1922 година е преименувано на Идреа. В 1924 година в селото са настанени 132 гърци бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 37 семейства и 149 жители бежанци.[9]
Според Тодор Симовски от 484 жители в 1991 година половината са с местен произход, а половината с бежански.[2]
Землището на селото е равнинно и се напоява добре от река Мъгленица.[2] Произвеждат се бобови култури и пипер, като са развити и овощарството и лозарството.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 118[2] | 125[2] | 291[2] | 457[2] | 469[2] | 487[2] | 503[2] | 506[2] | 484[2] | 462 | 496 | 479 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вълчища
Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадасета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]
Панайот Анастасов (Παναγιώτης Αναστασίου), гръцки андартски деец от трети клас[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 84. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
