Тридесет и първи пехотен варненски полк

Тридесет и първи пехотен силистренски полк
	Тридесет и първи пехотен силистренски полк
Информация
Активна	1900 – 1919; 1940 – 28 юли 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон	Варна (1900 – 1903); Добрич (1903 – 1904); Силистра (от 1904)
Командири
Изтъкнати; командири	Ген. Димитър Кирков

Тридесет и първи пехотен силистренски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Тридесет и първи пехотен силистренски полк е формиран през 1900 година във Варна под името Седми пехотен резервен полк в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 31^-ви пехотен варненски полк. Установява се на гарнизон в Добрич и е част от състава на 2^-ра бригада на 4^-та пехотна преславска дивизия^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

Бойното му кръщение е по време на Балканската война (1912 – 1913), по време на която е командван от полковник Марко Марков^[2].

Името на полка се свързва с боевете при Селиолу, Караагач, Тарфа, Лозенград, Гечкинли, Петра и Чаталджа.

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1^-ва бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия.^[3]

На 15.09.1915 в Ески Джумая се явават повиакните от 31. пехотен полк чинове поради общата мобилизация. Командир на полка е полковник Динолов. Полкът тръгва в поход и на 19.09.1915 е в Теке махле където е до месец май, след това заминава за с. Кара Арнаут. През август полкът преминава през Юниз абдал, с. Завет, Караагач. През октомври се водят сражения при Дандар и Тутраканските позиции, настъпват източно от с. Абдулар и Кокарджа. През май 1918 полкът е в Крушовица. На 12.09.1918 демобилизира в Силистра. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 56 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5063	Коне: 552	Обикновени коли: 56 Товарни коли: 310 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4306 Картечници: 4

Участва в превземането на Тутракан.

През есента на 1919 година, когато Силистра е предадена на Румъния, полкът е разформиран.

Свидетелство за служба в 31 полк на подпоручик Тодор Матев.

След Крайовската спогодба (1940) отново се възстановява от състава на 8-и Приморски полк, гр. Варна и се установява в гр. Силистра с новото си име 31^-ви пехотен силистренски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

През 1940 година полкът е формиран отново, под името силистренски и се установява на постоянен гарнизон в Силистра. През 1941 и 1944 е на Прикриващия фронт в района на Александрово, Зорница, Маломирово, Голям Дервент и Лалково. Участва в двете фази на заключителния етап на Втората световна война в състава 12^-а пехотна дивизия от Първа Българска Армия. Полкът си спечелва името „железният“ по време на боевете при Драва, Мур и с. Ястребци. Участва в боевете при Липовица, Горно Кърино, Прищина и Чекел. Загубите, дадени от полка през Втората световна война, са 1333 души убити, ранени и безследно изчезнали при обща численост от 2300 войници, сержанти и офицери. Краят на войната заварва 31 Силистренски полк в Австрия.

Командир на полка през Втората световна война е полковник Димитър Векиларчев. Тогава полкът се състои от три дружини:

Първа дружина с командир подполковник Димитър Карамаждраков;
Втора дружина с командир капитан Богдан Богданов;
Трета дружина с командир капитан Евгени Митов.

Тридесет и първи пехотен варненски полк е разформиран в Силистра на 28 юли 1945 година.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Седми пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
Тридесети и първи пехотен варненски полк (29 декември 1903 – 1919)
Тридесети и първи пехотен силистренски полк (1940 – 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Димитър Кирков	от 1900
	Капитан	Иван Петров	от 1900
	Полковник	Анастас Маслинков	към 1904
	Полковник	Марко Марков	1912 – март 1914
	Подполковник	Петър Динолов	от октомври 1914
	Полковник	Иван Караенев	Първа световна война
	Полковник	Иван Петров	Първа световна война
	Подполковник	Ангел Сребров	Първа световна война
	Полковник	Димитър Янчев	1936 – 1938
	Полковник	Христо Козаров	1940 – 1943
	Полковник	Димитър Векиларчев	1943 – 4 декември 1944
	Полковник	Никола Ботев	от 4 декември 1944 до края на Втората световна война
	Полковник	Щерю Атанасов	към 1945
	Подполковник	Тодор Тодоров	1947 – 1947 (временно)

Други командири: Петър Влахов

Бележки

↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 54 – 55
↑ Войната на България с Турция, т. ІІ, София 1928, с. 646
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Военна история на България“

[paf-1] Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 54 – 55

[2] Войната на България с Турция, т. ІІ, София 1928, с. 646

[psv_kes-3] а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[1]

[2]

[3]