Тарфа
| Тарфа Örencik | |
  Тарфа  Тарфа | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Истанбул |
| Площ | 23,3 km²[1] |
| Надм. височина | 91 m |
| Население | 797 души (2011) |
| МПС код | 34 |
Тарфа или Тарфо (на турски: Örencik, Йоренджик) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира северно от Чаталджа, близо до западния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Тарфа е българско село в Османската империя.[2] Анастас Разбойников предполага, че то е възникнало по-рано, на базата на български овчарски къшли.[3] Нови българско заселници идват от Ени махле (Чирпанско), Беброво, Тетевен, Троян, Казанлък, Пловдив, Копривщица, Златица, Факия, Старозагорско, Софийско, Западна Македония.[4]
В 1830 година Тарфа има 100 български къщи, в 1878 - 160, а в 1912 - 240.[5] Около 1868-1869 година в Тарфа се открива българско училище, финансирано от благотворителното дружество „Просвещение“ в Цариград.[6] По-късно в училището в селото учителства деецът на ВМОРО от Крива паланка Манасий Лучански.[7] През учебната 1908-1909 година в началното училище в Тарфа се обучават 90 ученици.[8]</ref>
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Тарфа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] През Балканската война в покрайнините на селото са погребани много български войници, участвали в атаката на линията Чаталджа основно от 29 Ямболски пехотен полк, 42 пехотен полк и 32 загорски полк, които са били авангарда на операцията. По това време при Тарфа върлува епидемия от холера.[10] В спомените си от Балканската война Петър Курдоманов, учител от Калипетрово, Силистренско описва селото последния начин:
| „ | Тарфа е чисто българско село с 270 къщи, църква с един свещеник, училище с един учител-мъж и две учителки. Калдъръмени улици и вода в голямо изобилие, но замърсена, така че не е за пиене.[11] | “ |
Българското население на Тарфа се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Тарфа са настанени в селата Архиянли, Доуруклий, Урузово, Стралджа, Каба сакал, Карагьозлер, Трашакьой, Кафка, Коскьой, Якезли, както и в Ямбол. Най-голяма група - 90 семейства се установяват във Ваякьой, по-късно Долно Езерово, днес квартал на Бургас.[12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тарфа
Георги Илиев (1881 - 1961), български писател- Димо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
- Тодор Стоянов Николов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война на 23 юли 1918 година[14]
- Яне Генчов (Яни Ганчев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
- Починали в Тарфа
- Иван Иванов Комарницки, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 година[16]
- Райчо Минев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 година[17]
- Стефан Радев Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 8 ноември 1912 година[18]
- Тодор Колев Джаджев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 14 ноември 1912 година[19]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ İstanbul'un Mahalle Bazında Nüfus Yoğunluğu Haritası // Архивиран от оригинала на 25 септември 2024 г. Посетен на 24 септември 2024 г. (на турски)
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 84-85
- ↑ Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 344.
- ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 182.
- ↑ „Илюстрация Илинден“, книга 3 (93), 1938, стр.7.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 239.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, pp. 29, 40.
- ↑ Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 43.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255-256, 262-263, 267, 272-273, 279-281, 284.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 142.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 50
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 88
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 41