Петра (вилает Лозенград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петра.
| Петра Kayalı | |
  Петра  Петра | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 237 m |
| Население | 1161 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Петра (на турски: Kayalı, Каялъ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в южното подножие на Странджа на 10 километра западно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Петра е гръцко село в Хавсенска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бедра (Bedra) има 190 домакинства и 486 жители гърци.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 350 гръцки семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Петра са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Балканската война в околностите на селото са погребани 186 български военнослужещи.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Петра
Киро Тодоров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолска дружина[5]- Полихрон Георгиев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, щаб на 4 битолска дружина[6]
- Починали в Петра
- Андон Пенев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 10 октомври 1912 година[7]
- Ганчо Иванов Бинчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 10 октомври 1912 година[8]
- Марин Попрусанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 10 октомври 1912 година[9]
- Илия Христов Гайдарджиев, учител, доброволец, от село Топчии, околия Разградска, загинал на 10 октомври 1912 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 23.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 303.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 51.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 710.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 59
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 26