Славяново

Славяново
	Славяново
	; Средно училище „Христо Ботев“
	Славяново Славяново
Общи данни
Население	4005 души (15 март 2024 г.); 42,9 души/km²
Землище	93,454 km²
Надм. височина	121 m
Пощ. код	5840
Тел. код	06515
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	67088
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община; – кмет	Плевен; Валентин Христов ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Румен Моцев
Адрес кметство
	гр. Славяново, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „Маршал Толбухин“ № 4
	Славяново в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Славяново.

Славяново е град, разположен в Северна България и второто по големина селище в Община Плевен, област Плевен, на 30 км североизточно от областния център.

География

Градът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток. На 6 км от Славяново се намира село Коиловци, близо до града е и село Тотлебен. Селището отстои на 30 км североизточно от общинския и областния център Плевен, на 35 км южно от река Дунав, на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главния път Плевен – Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в Никопол, отстоящо на 46 километра. Разстоянието до столицата София е 189 км.

Славяново разполага с обширно и равно землище с площ 93,454 km², което е най-голямото в общината и трето по големина в Плевенска област. От него 75 000 дка (или 80 %) е орна земя с лек наклон на изток към река Осъм (НСИ). В покрайнините на града са разположени няколко язовира. От тях за нуждите на селското стопанство основно за напояване се използват Славяново 1 и 4.

Население

При преброяването през 2011 г. над 2/3 от населението се определят като българи, а около 1/4 - за турци.

По данни на ГРАО, към 15 юни 2023 г. градът има 4047 жители по настоящ адрес и 4197 жители по постоянен адрес.^[2]

Климат

Климатът е умерено-континентален с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е около 12 °C, а средномесечните валежи през годината са 27,48 mm.

Климатични данни за град Славяново
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	17	22	27	31	33	37	42	37	37	32	26	20	42
Средни максимални температури (°C)	2	6	12	18	24	28	30	30	25	18	9	4	17,16
Средни температури (°C)	−1	1,5	7	12,5	18	21,5	23,5	23,5	18,5	12,5	5	1	11,95
Средни минимални температури (°C)	−4	−3	2	7	12	15	17	17	12	7	1	−2	6,75
Абсолютни минимални температури (°C)	−24	−10	−13	−2	2	6	11	7	−1	−6	−12	−17	−24
Средни месечни валежи (mm)	15,6	15,8	21	25,3	37,6	30,2	31,7	20,4	61,21	21,3	26	23,7	290,8
Източник: MSN Weather и www.weatherbase.com

История

От 4 – 3 век преди новата ера датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателство за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на управлението на Александър Велики и Римската империя. Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол. В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен.

До втората половина на XVII век в селото се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези, което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика. Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. С това се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори.

През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята. След края на Освободителната война обаче по-голямата част от турците в селото се изселват.

С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. с. Турски Тръстеник (Тръстеник) е преименувано на с. Славяново. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно. Тогава с Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. е официално признат за селище от градски тип, като това го прави едно от най-младите градски селища в страната.

Икономика и инфраструктура

Млекопреработвателното предприятие “Милица Лазарова-90”: цехове за млечни и месни продукти
Картонажен цех
Банка ДСК
Лековит минерален извор (сега не работи)
Дом за възрастни хора „Свети Лазар“

Образование

Средно училище „Христо Ботев“, основано през 1912 г. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, званието „Национален първенец по опазване на околната среда“ и почетно знаме.
Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, основано през 1923 г.

Религии

Християнска – източноправославна; мюсюлманска – сунитска.

Забележителности

Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, командир на 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия, починал на 9 септември 1877 г. поставен от военната му част
Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, поставен от съпругата и двамата му сина, посетили мястото през 1902 г.