В българската историческа наука са съществували и съществуват различни мнения относно списъка и броя на присъствалите депутати в Учредителното събрание на България, заседавало от 10 февруари до 16 април 1879 година в Търново. Причините за неясния брой народни представители са доста — загубена документация, получаването на мандат по два различни начина, замяната на лица с повече от един мандат, късното пристигане в Търново на вече избрани депутати и ранното напускане на събранието от други, грешки в изписването на имената.[1]
Много български историци се позовават на числото 229. Този брой е посочен в списъка с депутати в първото издание на Дневниците на Търновската конституция от 1879 г., както и в изследването на изтъкнатите историци Елена Стателова и Зина Маркова по случай 100-годишнината от Търновската конституция.[2]
По-ново изследване на проф. д.и.н. Милко Палангурски посочва, че е по-правилно да говорим за 230 български народни представители. Подписът на Костаки Маринович се вижда ясно под текста на Конституцията, макар неговото име да не фигурира в първоначалния списък с депутати.[3]
Реално по време на заседанията присъстват различен брой народни представители. Не са запазени до днес присъствените списъци на депутатите за всяко отделно заседание или както са се наричали тогава - "нарочни книги".
Списъкът на депутатите присъства в Протоколите на Учредителното народно събрание, отпечатани за пръв път въз основа на ръкописните дневници, в средата на 1879 г. в типографията на Любен Каравелов и Нестор Жейнов. През 2009 година издателството на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ преиздава фототипно тази книга.[4]
В по-късното издание на Дневниците от 1911 година има някои противоречия с първото издание.[4][1]
В работата на Учредителното събрание взема участие и Сергей Лукиянов – специален представител на княз Дондуков-Корсаков и автор на проекта за българска конституция.[5] Неговият подпис стои заедно с подписите на 211 български депутати под текста на приетата конституция.
Списъкът по-долу е от Първото издание на Протоколите (ползвано е фототипното издание от 2009 г.)[4], като донякъде е запазен оригиналният правопис и изписване на имената. По-надолу са посочени откритите грешки и неточности при имената.
Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за Първото велико народно събрание (17 април 1879 г.) I ред от ляво надясно: Цочо Спасов (Троян), Никола Чернокожев (Ловеч), Иван Драсов (Ловеч), Марин П. Луканов (Ловеч), II ред от ляво надясно: Анастас Т. Кунчев (Ловеч), Георги Тишев (от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител), Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев (Ловеч), Димитър Н. Пъшков (Ловеч), III ред от ляво надясно: Власи Д. Петров (Троян), Н. Начов (Калофер, учител, секретар), Иван Диков Влахов (с. Гложене) и Д.х. Икономов (Троян)От Ловчанския окръг[11]
(Митрополит Григорий, Преосвещенний Епископ Климент и Петко Каравелов са депутати "по право" - № 2, 9 и 45. На мястото на някой от тях е присъствал следващия в списъка Костаки Маринович, другите 2 мандата от Русенски окръг остават неизпълнени).
Посочените по-долу лица не присъстват в списъка на първото издание на Дневниците от 1879 г.[4], но присъстват в изданието от 1911 г.[1]:
Ион Логотет – председател на Ряховския окръжен съвет. В първото издание на Дневниците е посочен Димитър Катранов. Пак там има и подпис на Д. Катранов под Конституцията. Не е ясно защо по-късно се цитира името Ион Логотет;
Димитрий Анев, председател на Свищовския градски съвет (заменен от Гаврил Ненович още преди започване на Събранието, поради уволнението на Димитър Анев. Този въпрос е бил разискван на заседанието на 14.02.1879 г);
Величко Хаджиангелов, председател на градския съвет в Дупница. Вместо неговото име в първото издание на Дневниците е посочено името на Васил Мазников. В. Мазников също така е подписал Конституцията. В Дневниците не е посочена причината за тази замяна.
Дечо Георгиев – председател на Ескиджумайския градски съвет. В първото издание е посочен Христо Самсаров, пак той е подписал Конституцията;
Харалампий Ангелов от Шуменски окръг. Харалампий (Харалан) Ангелов е заменен със следващия по брой гласове от Шумен - Хаджи Сюлейман. Това е по разпореждане на Императорския комисар княз Дондуков-Корсаков, който е искал да има 5 депутата с турска националност от Варненска губерния. В този случай е допусната неточност в изданието от 1911 г.[4]; Там името Хаджи Сюлейман присъства в списъка под номер 229 като назначен от Руския императорски комисар;
Иван Панчев от Силистренски окръг, вместо него в първото издание е посочен Николай Балканский, подписът на последния стои под Конституцията;
Николай Арнаудов от Орхание, вместо него в първото издание е посочен Марин Николов.
Лица, които не са посочени в списъка с депутати на първото издание на Дневниците, но са подписали Конституцията
Костаки Маринович избран от Русе. Неговото име не е посочено в първоначалния списък на депутатите, няма го и на таблото с портрети. От Русе обаче има три незаети мандата — на Митрополит Григорий, Епископ Климент и на Петко Каравелов, които са назначени по право. Вероятно К. Маринович пристига в Търново на мястото на някой от тях и то на по-късен етап от Събранието, тъй като в началните протоколи, когато се обсъжда списъка с депутати, неговото име не се споменава. Подписът му (Кос. Маринович) присъства под текста на Конституцията и неговата автентичност се потвърждава при сравнителен анализ.
Лица, които не са посочени в изданието на Дневниците от 1911 г.
Стефан Берон - депутат от Българското книжовно дружество в Браила. Княз Дондуков-Корсаков е поискал представител от Книжовното дружество, но представителят не е бил определен своевременно и не е бил записан като депутат преди започването на заседанията. Вероятно тази е причината името му да отсъства от някои издания на списъка с депутати.[21]
Вероятни правописни грешки в изданията на Дневниците
Цани Гинчев – председател на Търновския окръжен съвет. Така е записан в първото издание, както и на таблото с фотографии присъства името. Вероятно има правописна грешка в по-късното издание, където се среша като Цаню Пенчов.
Николай Икономов, председател на Еленския градски съвет. В изданието от 1911 год. името е записано като Иван Икономов.
Кръстю Денчев Сухиндолски — председател на Севлиевския окръжен съвет, записан като Христо Сухиндолски.[7]
Георги Ненов Боров. В първото издание е записан като Георги Боров Ненович.
Димитрий Любенов избран от Кюстендилски окръг. В изданието от 1911 год. е записан като Димитри Ангелов.
Хаджи Генчо Хаджи Жечев от Балчик. По-късно се среща като Хаджи Поло Хаджиджиев. На портрета на таблото е записан Х.Г.Х. Цеков (Балчик).
Гачо Цаков избран от Кулски окръг. В първото издание в списъка с депутати е фамилията е Цанков. В списъка с подписите е посочено името Г.Цаков. В изданието от 1911 г. е записано името Цочо Гачев, което е вероятна грешка.
↑ абв Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 28-52
↑Стателова, Елена, Маркова, Зина. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. Издателство на Отечествения фронт, 1979.
↑Палангурски, Милко. Учредителите : Участници в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II – 16. IV.1879 : Енциклопедичен справочник. София, Сиби, 2014. ISBN 9789547308770.
↑ абвгдУчредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници. София, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", 2009. ISBN 978-954-22-0620-0. с. 1-4.
↑В първото издание на Дневниците е записан "Ловченски", вероятно да не се бърка с другия Димитър Икономов - председателя на Варненския окръжен съвет, който е записан "от Тулча".
↑Гачо Цаков от с.Големаново
Емилия Христова, „Османските данъчни регистри като извор на данни за историята на с. Урбабинци/Тошевци и основа за генеалогични проучвания“, изд. „Ancestry International“, София, 2010 г., стр. 24 (НАБИС)
↑Т. Хаджистанчев напуска събранието на 7 март 1879 г.
↑Тодор Х. Станчев е заменил Тодор Икономов, последният е избран и от Провадийски окръг (№ 202).
↑Според М.Палангурски, името на този човек е Григор Николов. На таблото има портрет с надпис "Г. Николов - Силистра". Този депутат от Силистра напуска Събранието в началото на март 1879 г. без да даде обяснения. Не подписва Конституцията.
↑Евгени Стоянов е вписан като депутат от 10 март 1879 г. поради късното му изпращане от БКД Кишинев.
↑Учредително Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г. - Дневници. Т. Дневник II (14 февруари 1879). София, Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", 2009. ISBN 978-954-22-0620-0. с. 34.
