Гатю Кънчев
Гатю Кънчев | |
български политик | |
Роден |
1832 г.
|
---|---|
Починал | 29 септември 1912 г.
|
Националност | България |
Работил | политик |
Народен представител в: УС |
Гатю Кънчев (Кунчов) - Халачев е едър чифликчия, деец на църковното движение.
(Други изписвания на името: Гатко Кунчов или Кънчов).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1832 г. в Севлиево в богат род, има 3-ма братя – Иван, Спиридон и Стефан.
Един от едрите севлиевските чорбаджии преди Освобождението. Имал е тютюнева работилница, която след Освобождението прераства във фабрика, известна по-късно с името „Македония“.
От 1865 г. е член на севлиевския общински съвет. През януари 1870 г. заедно с други налага на гръцкия митрополит на Търново да назначи българин за архиерейски наместник за ръководител на свещениците в казата. Същата година е сред основателите и членовете на Ученолюбивото братско дружество. От 1871 до 1872 и от 1873 до 1876 г. е член на църковно-училищната община. Между 1874 и 1876 г. е член на втория смесен казалийски съвет в Севлиево.
Заедно с Христо Спиридонов, Илия Денчев и други членове на казалийския съвет изпращат прошение до великия везир през януари 1876 г., в което настояват за признаване на българския език за официален наред с турския, за правото на българите да служат наравно с турците в армията и полицията.[1]
След освобождението на града е член на временната комисия за управлението му. Избран е от севлиевци за депутат в Учредителното събрание в Търново през 1879 г.
През 1880 г. Гатю Кънчев е бил избран за кмет на Севлиево.[2].
Умира на 29 септември 1912 г.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петко Недялков. Предизборни борби и народно представителство в парламента от Севлиевски окръг (1879-1901) /Част 1/ // Севлиево през годините. Вестник Росица, 2024-07-16.
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 169
- ↑ Лъчезар Тошев. Чорбаджи ГАТЮ КЪНЧЕВ