Димитър Пъшков
| Димитър Пъшков | |
| български националреволюционер и държавен деец | |
 Димитър Пъшков, Търново, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1926 г.
|
| Народен представител в: УС III ВНС V ОНС VI ОНС VII ОНС XIII ОНС | |
Димитър Николов Пъшков , известен преди всичко, като един от главните предатели, заедно с Марин Поплуканов и Величка Хашнова, допринесли за залавянето на Апостола на свободата – Васил Левски.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Пъшков е роден през 1840 г. в с. Сопот, Ловешко, в семейство на свещеник. Учи последователно в родното си село, Троянския манастир, Ловеч при Манол Лазаров и Сопот, Карловско при Юрдан Ненов. Работи като учител в Тетевен (1859 – 1860), с. Сопот (1862 – 1863) и Ловеч (1864 – 1865).
Революционна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Напуска учителската професия и се ориентира към търговия. Участва в създаването на Ловешкото читалище „Наука“. По покана на Васил Левски е сред основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов деен член (1869 – 1872). Временен дописник на в. „Право“ (1873).
Във връзка с Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи, е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с Марин Поплуканов, поп Лукан Лилов и Величка Хашнова. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на попа. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същия ден арестуват поп Кръстьо Никифоров. Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в София. Осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873).
Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). До началото на Руско-турската война (1877 – 1878) живее в Букурещ. Включва се в подпомагането на Руската императорска армия.
Държавна дейност
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението се завръща в Ловеч, където е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Народен представител в Учредителното събрание (1879) „по звание“ като Председател на Ловешкия окръжен съвет. Делегат е и в Третото велико народно събрание (1886 – 1887), Петото (1887 – 1889), Шестото (1890 – 1893), Седмото (1893) и Тринадесетото ОНС (1903 – 1907). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти).[1]
Умира на 10 ноември 1926 г. на 86 годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Оставя ценни спомени и дневници.[2]
Улица в Ловеч е наименувана „Димитър Пъшков“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия „Българска интелигенция“, С. 1988, с. 558 – 559
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II. - 16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 230
- ↑ Палангурски, Милко. Писма на Димитър Пъшков до Иван Драсов за Учредителното народно събрание 1879 г. // Епохи Том XXVI (2018), Книжка 2. УИ "Св.св. Кирил и Методий", 2018. с. 525-538.