Юрдан Ненов
| Юрдан Ненов | |
| български учител | |
| Роден |
14 октомври 1825 г.
|
|---|---|
| Починал | 1903 г.
|
Юрдан Ненов Йорданов е български възрожденски учител и книжовник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Райновци, Търновско. Брат е на Тодор Ненов. Прадядо му Ненчо, родом от село Тича, Котленско, е бил първият учител в Елена, където е живял и служил като свещеник между 1740 и 1815 година. Учи в Елена, в известната Даскалоливница при Иван Момчилов. Учителства в Буйновци (1839), Пазарджик (1845-1851, 1863-1869, 1871-1874), Панагюрище (1851-1855), Сопот (1855-1861), Чирпан (1861-1863) и Хасково (1869-1871, 1874-1876). В един или друг период негови ученици са били Нешо Бончев, Константин Величков, Иван Вазов, Марин Дринов. Участва в Априлското въстание и бива заточен в източните османски провинции. След Освобождението е административен служител. Автор е на ценна автобиография,[1] както и на други оригинални съчинения и преводи: „Черноносеща Госпожа“ (Цариград, 1857), катехизис, очерк за село Златарица (Виена, 1870), мемоари от учителстването си в Пазарджик - „За възраждането на българщината в Татар-Пазарджик“ (София, 1890).[2][3][4][5]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Село Златарица. Полезна и истинска приказка за добрите селски училища и разумните селяни (от Х. Чоке, побългарена от Ю. Ненов). Книжарница на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчюк, Велес, 1871 (Отвън: 1870.) Във Виена, у печятница Л. Сомер и др.[неработеща препратка]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ненов, Юрдан. Автобиография. - СбНУ, 1896; БВИ. С., 1988, с. 457, 390
- ↑ Критика и библиография, „Византийский временник“, том. 4, 1897, с. 738 сл. Асенов, П. Юрдан и Тодор Ненови от Елена.- Еленски сборник. 1968, с. 317-319.
- ↑ Юрдан Ненов
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, с.147.
- ↑ Енциклопедия на български родове.