Анастас Кунчев

Анастас Кунчев
	Анастас Кунчев
Роден	18 ноември 1833 г. Ловеч, Османска империя
Починал	25 март 1900 г. (66 г.) Ловеч, Княжество България
	Народен представител в:; УС I ВНС I ОНС II ОНС

Анастас Т. Кунчев (някъде се среща и като Атанас Кунчев) е български търговец, виден гражданин на Ловеч от преди Освобождението, борец за църковна независимост

Биография

Роден е на 18 ноември 1833 г. в Ловеч.^[1] Брат му Мирон Кунчев е църковен епитроп. Учи в родния си град. Член е на турския съд в Ловеч. Членува в комисията, която работи за построяването на Покрития мост.

Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър.

Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква.^[2] От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет.

Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч.^[3] Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия.^[4]

Умира на 25 март 1900 г. в Ловеч

Източници

↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 167
↑ проф. Параскев Стоянов. ЛОВЕЧ В БОРБАТА ЗА ЧЕРКОВНИЯ ВЪПРОС // Градът Ловеч като център на българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков. ЛОВЕЧ. Печатница „Труд“, 1901 г.
↑ Павлин Иванов. 142 години от формирането на органи на съдебната власт в свободен Ловеч
↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 168

[1] Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 167

[2] проф. Параскев Стоянов. ЛОВЕЧ В БОРБАТА ЗА ЧЕРКОВНИЯ ВЪПРОС // Градът Ловеч като център на българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков. ЛОВЕЧ. Печатница „Труд“, 1901 г.

[3] Павлин Иванов. 142 години от формирането на органи на съдебната власт в свободен Ловеч

[4] Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 168

[1]

[2]

[3]

[4]