Костаки Маринович
| Костаки Маринович | |
| български общественик и търговец | |
| Роден |
30 ноември 1829 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Подпис |  |
Костаки (Костадин) Димитров Маринович е русенски общественик и търговец от преди Освобождението.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Русе през 1829 в семейството на Марин Абаджията. Учи е в Русенското класно училище до март 1845 година, като завършва всички степени на обучението в училището. Веднага след това заминава за Цариград, като помощник на вуйчо си х. Петър Петкович, който е представител на русенци пред Високата порта.
В Цариград помага с финансиране издаването на преведената на български език драма от Ал. Дюма - баща "Наполеон Бонапарта или тридесет години из историите француски".[1]
Абонат и дарител на издаваните от Г. С. Раковски вестници „Български дневници“ и „Дунавски лебед“.
Работи в кантората на известния търговец Никола Тъпчилещов като писар, а впоследствие и като негов съдружник (1851 - 1856). Впоследствие става съдружник в кантората на х. Николи Минчоолу и Петър Николаевич (1856 - 1864).
Костаки Маринович участва в борбите за църковна независимост. Представител е на Русенското българско общество в Цариград след отзоваването на Михаил Мутаф и Марко Марков през 1861 година.[2]
През 1862 година сключва брак с Маргьолица Мавриди, дъщеря на един от най-богатите русенски търговци - Иван Мавриди. Установяват се в Русе. Семейството има осем деца, от които оцеляват само първите четири от тях - дъщерите Елена и Анастасия и синовете Иван и Роман. Роман Маринович впоследствие става кмет на Русе от 10 май до 19 декември 1919 година.
Според непотвърдени спомени на негови наследници Костаки Маринович е приютявал Васил Левски при пътуванията му до Русе.[3]
Съдружник в Русе с Йосиф Дайнелов, свищовските търговци Александър Каракашев, Пашанко Попов и други.
Участва в създаването на Русенската община (1865 г.) и е избран за неин член от основаването ѝ. Член е на Епархиалния съвет в Русе (1873).
След Освобождението е назначен като апелативен съдия (1879–1880) в Русе.
Избран е за депутат от Русенски окръг в Учредителното събрание в Търново през 1879 година. Неговото име не фигурира в първоначалния списък с народни представители. Вероятно е на мястото на някой от незаетите мандати от Русе (Митрополит Григорий, Епископ Климент и Петко Каравелов са депутати и по право). Неговият подпис присъства под текста на Конституцията.
Консерватор по убеждения.
Умира на 29 юли 1885 година в Русе.[4]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Бакърджиева, Т. Костаки Маринович (1829–1885) “Хроника на един живот”. Русе, 2007, 1–158
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Книгопис“ е портал, обединяващ дигиталните компоненти, разработени по проект „Цифровизация на репертоара на българската възрожденска книжнина (1801–1878)“, финансиран от Фонд научни изследвания по договор № ДН 05/2 от 14.12.2016 г. Наполеон Бонапарта или Тридесят години из историите француски : драма в шест действия // Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801-1878).
- ↑ Савов, Ивелин. РУСЕНСКОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО В ПЕРИОДА 1856–1865 г. // България, българите и Европа - мит, история, съвремие https://journals.uni-vt.bg/bb/bul/. DOI:10.54664/GJDJ6589.
- ↑ Отсядал ли е Левски в дома на богатия русенски търговец Костаки Маринович // Вестник "Утро".
- ↑ Палангурски, Милко. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г. София, Сиби, 2014. ISBN 9789547308770. с. 180-181.