Никола Балкански
| Никола Балкански | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС I ВНС II ОНС | |
Никола Хаджистоянов Балкански е български възрожденец, търговец, революционер и общественик. Братовчед и съратник на Георги С. Раковски; дядо на Мими Балканска.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Преди Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 юли 1822 г. в Котел[1][2] в семейството на търговец на овце, вълна и месо. През 1835 г. получава първоначално образование в Котел. Още като юноша е изпратен от баща си във Влашко, при по-големите си братя Петър и Радослав, вече утвърдили се търговци. Никола се включва в търговията, обикаля чифлиците и бързо печели доверието на богатите румънски търговци. Един от тях толкова го харесва, че го оженва за дъщеря си Ленуца, интелигентна и красива девойка, и му помага да наеме една мошия (голямо земеделско стопанство, чифлик). Стопанските и търговски дела на Никола Балкански се развиват добре и той се замогва.[3] През 1842 г. финансира втория браилски бунт.
Никола Балкански е в тясна връзка с братовчед си Георги Раковски. През 1866 г., когато Раковски създава Върховното народно българско гражданско началство, той е сред неговите членове. В мошията му се носи и разпределя оръжие, там Раковски написва „Привременния закон за народните горски чети за 1867-о лято“, чести гости са български революционери: Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Македонски и други.[2]
За финансиране на революционното дело Никола Балкански тайно от Раковски, скарал се с богатите букурещки българи, отива в Букурещ с Панайот Хитов и след срещи с Христо Георгиев, Маринчо Бенли, Стефан Панзаря и Михаил Колони успяват да получат средства – 100 лири. В мошията му се извършва подготовката за четите.[4]
Никола Балкански подпомага преминаването на Панайот-Хитовата чета през Дунава. Набавя храна за четниците, отива в Тутракан, където урежда наемането на лодки, и ги изпраща. Панайот Хитов изпраща шифрованите си писма до Балкански, за да стигнат до болния Раковски. При смъртта на Георги Раковски край него са сестра му Неша и Никола Балкански, който поема разходите по погребението.[5] Никола Балкански е член на Върховното българско тайно гражданско началство.
След Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението на България се установява в Русе. Избран е за депутат в Учредителното събрание от Силистренски окръг. В периода 29 декември 1879 – 12 февруари 1880 г. е окръжен управител на Осман пазар. На 23 юни 1881 г. е назначен за Силистренски окръжен управител. Между 1882 и 1884 г. е окръжен лесничей на Русе и Шумен. Занимава с търговия, заема се и с фабрично производство – създава първата плетачна фабрика „Н. Балкански, С. Николов и Сие“ (1885).[1] Избиран е за народен представител и във 2 обикновено народно събрание, но избора му е касиран, поради нарушения на избирателния закон.[6]
В салона на къщата му на ул. „Съборна“ през 80-те години на века се играят представленията на русенското театрално дружество „Съединение“,[1] често се уреждат вечеринки, гостуват театрални трупи.[5]
Помага на сестрата на Раковски, Неша, за издаването на недовършената му книга „Българските хайдути“. Издава в Русе спомените на Иван П. Адженов за Раковски („Записки от живота на Георги Стойков Раковски“) през 1894 – 1895 г. През 1896 г. му е гласувана специална пенсия от 4 обикновено народно събрание, но впоследствие е спряна.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Никола Балкански и жена му Левуца имат 16 деца, от които 12 остават живи. Двама от синовете му стават актьори. Синът му Михаил има три деца: Елена, Васил и Руска – бъдещата актриса Мими Балканска, кръстена на майката на Раковски.[7]
Никола Балкански умира на 5 август 1898 г. в Русе.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Умира Никола Балкански // libruse.bg. Посетен на 1 май 2023.
- ↑ а б Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877). Много скитане за малко полза // Посетен на 1 май 2023.
- ↑ Митова, Елиана. Мими Балканска, царицата на оперетата. София, Вулкан 4, 2002. ISBN 954-488-071-2. с. 17.
- ↑ Митова, Елиана. Мими Балканска, царицата на оперетата. София, Вулкан 4, 2002. ISBN 954-488-071-2. с. 17 – 18.
- ↑ а б Митова, Елиана. Мими Балканска, царицата на оперетата. София, Вулкан 4, 2002. ISBN 954-488-071-2. с. 18.
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 66
- ↑ Митова, Елиана. Мими Балканска, царицата на оперетата. София, Вулкан 4, 2002. ISBN 954-488-071-2. с. 18 – 19.