Стефан Берон
| Стефан Берон | |
| български търговец, дарител, просветител и общественик | |
| Роден | Стефан Русков Берон
1820 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Атанас Берон |
| Други роднини | Петър Берон (чичо) |
Стефан Русков Беро̀н е български търговец, дарител, просветител и общественик, почетен член на Българското книжовно дружество.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1820 г. в Котел. Племенник е на Петър Берон и брат на търговеца Атанас Берон. Преселва се в Крайова и Калафат преди Кримската война. Работи като съдружник на Петър Берон, по-късно става самостоятелен търговец и арендатор на чифлици. Подпомага материално националното революционно движение. По време на Кримската война за кратко е заточен в Диарбекир. След това се установява в Браила, където е настоятел на българското училище. Той е сред инициаторите на Българското книжовно дружество, на което е спомагателен член и член на настоятелството му. От 1871 г. е член на комитета по управление на имуществото на Петър Берон. Осъществява връзки с Христо Ботев, Георги Раковски и други революционери. Подпомага български младежи, учещи в чужбина. Доставя дрехи и провизии за българското опълчение по време на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. Дарител е на българската църква в Браила, на Одринската епархия, на църкви и училища в Македония, подпомага възстановяването на Котел след опожаряването му.
След Освобождението е депутат в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Избран като представител на Българското книжовно дружество в Браила. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война се установява със семейството си в Лом, където открива и поддържа със собствени средства болница.[1]
Умира на 16 май 1898 г. в Браила.[1]
Удостоен е с руски, румънски, гръцки и италиански ордени за благотворителната си дейност. През 1884 г. получава орден „Свети Александър“ III степен.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 251.
