Направо към съдържанието

Света Троица (Долни Тодорак)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
Αγίας Τριάδος
Възкресение Христово, детайл от иконостаса
Възкресение Христово, детайл от иконостаса
Карта Местоположение в Кукуш
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоДолни Тодорак
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияПоленинска и Кукушка
Архиерейско наместничествоКрушево и Папрат
Изграждане1805 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм

„Света Троица“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος) е българска възрожденска православна църква в кукушкото село Долни Тодорак (Като Теодораки), Гърция, част от Поленинската и Кукушка епархия.[1][2][3]

Страшният съд

Църквата е изградена на главния площад на селото в 1805 година, както е отбелязано в днес изгубен надпис. Униатският свещеник от Куклен, България, заселено от долнотодорачани, пише в историята си на енорията „Света Троица“:

Село Долни Тодорак е основано от българи и винаги си е оставало чисто българско...

Отначало селяните сами си построили една малка черква, която – както всички черкви по онова време, била строена ниско в земята. Старите хора казват, че тя била построена през есента на 1805 г. Тя е изградена от камък. Подът е постлан с каменни плочи. Цялата е зографисана, но надписите са всички на гръцки. Въпреки че отвън изглежда ниска, като се влезне вътре по стълбите, които се спускат надолу, черквата отвътре е доста висока, малко тъмна, но красива.

По-късно будните селяни си построили до черквата и едно училище, в което издигнали и една хубава камбанария от мек камък „меллик“. Камъните свързали с железни скоби. В основата на камбанарията сложили дебели дървени греди, защото почвата била слаба.[2]

Архитектура и интериор

[редактиране | редактиране на кода]

Храмът представлява трикорабна базилика с галерия. На изток завършва с полукръгла апсида със собствен покрив. Нишите на протезиса и на дяконикона не излизат от източната стена. Покривът е двускатен със засеци на източната и западната страна. На югозападната страна има шестоъгълна камбанария във вид на крепостна кула. Входът е от западната страна чрез стълба с десет стъпала и от южната с две стъпала. Над вратата на южната стена е изобразена Светата Троица, като фреската е от XIX век. Земните цветове и тъмносиният цвят, употребени от художника, показват навлизането на елементи на светското изкуство в църковното.[1]

Във вътрешността църквата се дели на три кораба с два реда колонади от четиристранни дървени стълбови, измазани с гипс и дърво, за да изглеждат цилиндрични. В наоса има малко прозорци, а отворът за светлина в нишата също не осветява добре олтара. В нишата на апсидата са изписани Богородица Одигитрия с Христос, а около нея два ангела. Отдолу са йерарсите. Фреските са нови, дело на свещеник Йоанис Спиридонидис. Сводът на централния кораб е украсен с фигурата на Христос Вседържител в четириъгълна рамка. Христос благословява со двете ръце и носи червен хитон. В долния край на изображението е посветителният надпис „Дар от Георгиос Хаджиконстантинидис 1958“.[1]

В по-горните зони на северния кораб се вижда винена лоза с листа и гроздове, които обвиват метадлиони с евангелисти и светци. Фреските са от XIX век.[1]

Наосът е отделен от олтара с дървен иконостас, подпрян на първата двойка стълбове от източната страна. Иконостасът е резбован и изписан, особено оградата, със символични теми от източно и западно потекло. Над царските икони е Йесеевата клонка, а по-горе Апостолите и Дванадесетте празници. На царските двери е изобразена Тайната вечеря. Вдясно от кръста е Предателството на Юда, а вляво – Възкресение Христово.[1]

Амвонът, датиращ от XIX век, се подпира на третия стълб на северната колонада. Има призматична форма, която надолу се променя в полуконус и завършва с главата на змей. Отвън е украсен с изображения на светци в цял ръст – Свети Лаврентий, Свети Стефан, Свети Роман и други). В средата на челния дял има релефна гълабица с отворени крила, на които дяконът подпира Евангелието. Владишкият трон с деспотската катедра също е от XIX век и е украсен с резба в горната странична част, а облегалките на ръцете завършват с глави на змейове. Просикинитарият на храма е от 1818 година и в долната част има флорална украса, характерна за XIX век, а горният дял е от резбовано дърво.[1]

Църквата притежава сребръно евангелие с размери 36,5Χ 27Χ3 cm от 1840 година, издание на печатница „Феникс“ от Венеция, второ издание на оригинала от 1833 г.[1]

Църквата е обявена за защитен паметник на 28 април 1983 година.[4]

  1. а б в г д е ж Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος στο Κάτω Θεοδωράκι // Promo.cross. Посетен на 22 юни 2014.[неработеща препратка]
  2. а б Папукчиев, Стефан. Нетрадиционни изображения в иконостаса на черквата „Света Троица“ в село Долни Тодорак // Истина, брой 5 (1498), с. 10. Издание на Католическата епископска конференция в България, май 2015. Посетен на 25 октомври 2015.
  3. Папукчиев, Стефан. Нетрадиционни изображения в иконостаса на черквата „Света Троица“ в село Долни Тодорак // Истина, брой 6 (1499), с. 10. Издание на Католическата епископска конференция в България, юни 2015. Посетен на 25 октомври 2015.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/13802/294/22-3-1983 - ΦΕΚ 230/Β/28-4-1983 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 21 октомври 2014.