Ращани (община Кичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ращани.
| Ращани Раштани | |
| — село — | |
  Ращани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 659 m |
| Население | 1063 души (2002) |
| Пощенски код | 6260 |
| Ращани в Общомедия | |
Ращани (на македонска литературна норма: Раштани; на албански: Rashtani) е село в община Кичево на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горно Кичево на два километра северно от град Кичево в югоизточните поли на Бистра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ращани е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ращани (Raschtani) е посочено като село с 12 домакинства с 38 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращани живеят 288 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ращани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращани има 280 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ращани:[5]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 41 | 39 | 41 | 9 | 50 | 69 | 108 | 177 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Георги“ е от 1922 година. Фреските в нея са дело на Мито С. Дамчески.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращани като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Ращани има 1063 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 679 |
| албанци | 198 |
| турци | 24 |
| роми | 132 |
| власи | 1 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 27 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
| |||||||||||
