Почан
| Почан Πότσαν | |
 Поченските скали | |
  Почан  Почан  Почан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Почан в Общомедия | |
Почан, Почен, Бучан или Божан (на гръцки: Πότσαν,[1] Πότσεν[2] или Πότσανα[3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Почан се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Тисово, Манастир, Борен и Бръщен. Край селото протича Тисовската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Макс Фасмер името Почан (Πότσαν) е славянско и произлиза от Бучан, Бочан.[1]
Според Йордан Н. Иванов името Почен е от началното *Потчане от местното име *Потче, тоест пътче, умалително от път. Старобългарското ѫ минава в о в говора, а т в съгласковата група отпреградна и преграднопроходна съгласна тч изпада - например Ръчен при Горно Фращани от *Рътчене от *Рътче, умалително от рът, Грачен от началто *Градьчане.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Почан (Бучане) е вписано както следва - немюсюлмани: 33 домакинства, неженени - 5, вдовици - 4.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Почан (Бучане) с немюсюлмани: 29 домакинства, неженени - 5; вдовици - 2.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Почан (Бучани) както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 5 неженени; немюсюлмани - 3 семейства.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Почан (Бучан) са зачислени 23 мюсюлмански домакинства.[8]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 33 | 5 | 4 | - | - | 42 |
| 1530 | 29 | 5 | 2 | - | - | 36 |
| 1569 | 3 | - | - | 6 | 5 | 14 |
| 1723 | - | 23 | 23 | |||
В XIX век Почан е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Божан (Bojan) е посочено като село с 34 домакинства и 100 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Почан (Божян) има помашко мъжко население 122 души, което живее в 34 къщи.[10] Според Васил Кънчов към 1900 година в Почан (Бучанъ, Божанъ) живеят 250 души българи мохамедани.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Почан (Поченъ) живеят 89 семейства или общо 463 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Почан (Πότσανα, Поцана) живеят 330 души.[3] Към 1920 година в селото живеят 144 души.[12] През 1923 година жителите на селото са преселени в Турция, в градчето Малък Самоков (Демиркьой).
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 330[12] | 144[12] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Vasmer, Max. Gebiet von Drama und Kavalla // Die Slaven in Griechenland. II издание. Leipzig, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, 1970, [1941]. S. 227. Посетен на 4 май 2009. (на немски)
- ↑ Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 101. (на английски)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 177.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 126.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 481-482.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 239-240.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 188. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
