Полчище
| Полчище Полчиште | |
| — село — | |
 | |
  Полчище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 910 m |
| Население | 31 души (2002) |
| Пощенски код | 7508 |
| МПС код | PP |
| Полчище в Общомедия | |
Полчище или Полчища (на македонска литературна норма: Полчиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Козяк, в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп, на надморска височина от 910 метра. Има огромно землище от 83 km2 – пасища 3646 ха, гори 3069 ха и обработваеми земи 1336 ха.[1] На връх Панделе край Полчище е разположен манастирът „Свети Пантелеймон“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 17 | 1 | 6 | 1284 |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 25 | 566 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 58 | 4 | 4 | 2600 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 35 | 11 | 3036 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 7 | 1 | 702 |
В XIX век Полчище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Полчища (Poltchischta) е посочено като село с 80 домакинства и 317 жители българи и 5 цигани.[3] Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от втората половина на XIX век.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Полчища има 696 жители, от които 680 българи християни и 16 цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плачища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 96 къщи.[6]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Плочица има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[7] За това училище учебната 1907 – 1908 година завършва предсрочно, на 4 май, без изпит поради заплахи на гръцки андарти да нападнат селото.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според Георги Трайчев Полчища има 90 къщи с 696 жители българи.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]- Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 835 | 914 | 824 | 479 | 193 | 64 | 45 | 31 |
| северномакедонци | 914 | 823 | 478 | 192 | 64 | 45 | 31 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Полчище
Спиро Гьорев (? – 1908), ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит в родното си село от турци[11]
Илия (Илияс), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Полчиште (Polciste) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Манастир Св. Пантелејмон на врвот Панделе во близина на село Полчиште // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2019-06-23. Посетен на 24 юни 2019 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Црква „Вознесение Христово“, село Полчиште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, стр. 252.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ Ηλίας (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
| |||||||||||
