Железопътна линия Ясен – Черквица
| Железопътна линия 23 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормалнорелсова |
| Статус | действаща |
| Крайни гари | Ясен, Черквица |
| Започва от | Ясен |
| Свързани линии | Железопътна линия 2 |
| Станции | 11 |
| Номер линия | 23 |
| Пусната | 1 януари 1910 г. |
| Разширение | 1948 г. |
| Дължина | 43,005 km |
| Брой линии | единична |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | неелектрифицирана |
| Работна скорост | 75 km/h |
| Максимален наклон | 13 ‰ |
| Минимален радиус | 250 m |
Железопътната линия Ясен – Черквица е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в централна Северна България, област Плевен.
История
[редактиране | редактиране на кода]Участък Ясен – Сомовит
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка със строителството на железопътната линия Роман – Плевен – Шумен за превозване на релси и други строителни материали, Главното строително предприятие, извършващо строителството построява железопътната линия Сомовит – Ясен през 1897 г. След завършване на централната линия то предлага линията за продажба на държавата. Преди откупуването през 1899 г. за оценка целесъобразността от експлоатацията на тази временна помощна линия е назначена техническа комисия. Комисията дава отрицателно заключение като смята, че линията не бива да се откупува на предложените от предприемача цени. Изразява се мнение, че тя ще създаде обърканост в установената със закон железопътна мрежа на страната, ще доведе до запустяване на крайдунавските градове, а преустройството и в постоянна ще е свързано с големи разходи. Предлага да се използва до изгниване на траверсите, след което да се демонтира и ликвидира. Комисията изказва и опасение, „че тази линия ако се остави като временна, един ден може да остане постоянна“.
Привържениците на предвидената за строителство със закона от 1897 г. железопътна линия Свищов – Левски оценяват линията Сомовит – Ясен като конкурентна и изтъкват в аргументите си, че тя не е железница, а пародия на железопътно съобщение, тъй като цели 3 месеца от годината железният път е във вода.
Поради това, че предприятието-строител и държавата не постигат разбирателство за цената, е назначена арбитражна комисия, която определя цена, задължителна и за двете страни. Държавата откупува линията на тази цена и от 1 януари 1910 г. я включва в държавната железопътна мрежа.
Участък Сомовит – Никопол
[редактиране | редактиране на кода]Ясен – Черковица | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С постановление на Министерския съвет от ноември 1915 г. се одобрява построяването на гара Сомовит до пристанище Сомовит и продължаване на линията до Никопол. Отсечката Сомовит – Никопол е проучена и проектирана през 1914 – 1915 г. Строителството започват войскови части със средства от извънредния бюджет. По-късно, през 1948 г., строителството към град Никопол е подновено. Поради неблагоприятни теренни условия то отново е спряно и завършва в гара Черквица. Предадено за експлоатация е междугарието Сомовит – Черквица с дължина 6,253 km, изцяло построено върху подпорна стена по брега на река Дунав. Това е най-дългата подпорна стена в БДЖ.
Дължината на целия участък Ясен – Сомовит е с дължина 36,735 km, минимален радиус на кривите 250 m и максимален наклон 13 ‰.
Междугарието Сомовит – Черквица е с минимален радиус 500 m и максимален наклон 6 ‰. Общата дължина на линията Ясен – Черквица е 42,988 km.
Технически съоръжения по железопътната линия
[редактиране | редактиране на кода]Гари
[редактиране | редактиране на кода]| име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
|---|---|---|---|---|
| брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
| Ясен | 8 | 750 | 590 | МРЦ |
| Долна Митрополия | 3 | 605 | 500 | РУКЗ |
| Сомовит | 2 | 470 | 470 | без ОИ |
| Черквица | 2 | 473 | 350 | ЕКЗ |
Мостове
[редактиране | редактиране на кода]| междугарие | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
|---|---|---|---|---|
| Долна Митрополия – Сомовит | 13+889 | 7,60 | стомана | канал |
| Долна Митрополия – Сомовит | 24+751 | 74,20 | стомана | р. Вит |
| Долна Митрополия – Сомовит | 32+436 | 28,20 | стомана | канал |
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
[редактиране | редактиране на кода]| от гара | до гара | скорост |
|---|---|---|
| Ясен | Сомовит | 75 |
| Сомовит | Черквица | 50 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
