Войводово (област Враца)

Войводово
	Войводово
	; Кметство на селото
	Войводово Войводово
Общи данни
Население	187 души (15 март 2024 г.); 24,4 души/km²
Землище	7,682 km²
Надм. височина	57 m
Пощ. код	3332
Тел. код	?
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	11853
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Мизия; Валя Берчева ; (ГЕРБ; 2019)
	Войводово в Общомедия

За другото българско село вижте Войводово (Област Хасково).

Войво̀дово е село в Северозападна България. То се намира в община Мизия, област Враца.

Селото е кръстено на Войводата – бунтовник от четата на Христо Ботев, убит в местността през 1876 г.

География

Село Войводово е разположено в Северозападна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5,6 km южно от общинския център град Мизия. Съседни на с. Войводово са селата Крушовица и Софрониево.^[2] Покрай селото преминава река Скът, подходяща за отдих и риболов.

История

На 3 км югозападно от селото в местността Йордановото са изровени тракийски погребения с глинени погребални урни и бронзови накити. На около километър от днешното село е старата местност Гладно поле. През 1925 г. и 1935 г. тук са намерени двата дяла на сребърното тракийско съкровище, което датира от края на V в.пр.н.е. В науката то е известно като „Букьовско тракийско съкровище“.^[2]

Селото е основано от преселници от Банат – чешки и словашки протестанти, както и банатски българи – католици. Заселилите се в България в края на ХIХ и началото на ХХ век чехи са потомци на установили се още по-отдавна в румънския град Банат емигранти. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи, но причина са и религиозни различия (те са евангелисти). Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години на ХХ век наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва докъм 50-те години, когато огромната част от него реемигрира в тогавашна Чехословакия вследствие призива на правителството за заселване на обезлюдени погранични територии.

Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали. Макар и побългарено през последните 50 години, оряховското Войводово е запазило нестандартния си облик – широки улици, опънати като под конец. Нетипичните за българската архитектура къщи тук се наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет. Стените са дебели 55 cm.

До средата на петдесетте години цялото село говори само чешки, въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи.

Чех на полето никога не се е хранил. На обед впрягали конете, връщали се в селото, нареждали върху белите покривки ястията и след като хапнат и отпочинат, сменявали конете и пак подкарвали каруците към нивата.

В събота следобед премитали улиците и печели сладкиши – рохлички, колаче, бухти с мак. Всички се къпели, в неделя обличали нови дрехи и отивали на църква. Строго спазвали библейското правило: шест дни работи, а на седмия почивай. Отличавали се и с невероятната си сплотеност.

Село Войводово получава статут за село 31 години след основаването си. Било признато с указ № 162, обнародван на 8 април 1931 г.^[2]

След като чехите си заминали през 1950 г. в с. Войводово пристигнали заселници от Горно и Долно Уйно през 1950 г. (80 семейства), а през 1952 г. години в кирпичените къщи, останали от чехите, се заселили 40 семейства ихтиманчани. На преселниците от Кюстендилско и Ихтиманско са раздадени около 2000 декара обработваема земя.

Към 2008 г. в селото има население от 291, а кмет е Марина Ненова.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	264	100,00
Българи	261	98,86
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	3	1,13

Редовни събития

Празник на селото – 12 юли, Петровден

Всяка година на този ден се правят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. Прави се и жертвоприношението на петел. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.

Други

В селото има читалище с компютърна зала и интернет, кметство, здравна служба, магазин, автомивка, поща, пенсионерски клуб „ОТПЛАТА“ и детски център за работа с деца.

В селото има общност на Евангелската методистка епископална църква.^[4]

Галерия

къща ново строителство
Стара къща
Стара къща
Стара къща
Старата поща на селото
Параклис
Детски център
Евангелска църква
Старото училище- детска градина
Паметник на загиналите през Втората световна война

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б ^в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Войводово // methodist.bg. 4 септември 2021. Посетен на 3 ноември 2021.

Външни препратки

Чешки сайт за село Войводово

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[:02-2] а ^б ^в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[4] Войводово // methodist.bg. 4 септември 2021. Посетен на 3 ноември 2021.

[1]

[2]

[3]

[4]