Арковна

Арковна
Арковна 43.036443, 27.199248 Арковна
Общи данни
Население	74 души (15 март 2024 г.) 4,3 души/km²
Землище	17,316 km²
Надм. височина	61 m
Пощ. код	9246
Тел. код	0517
МПС код	В
ЕКАТТЕ	00624
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Дългопол Георги Георгиев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Мариана Христова (кметски наместник)

Арковна е село в Североизточна България. Намира се в община Дългопол, област Варна.

География

Има жп гара от линията Шумен – Комунари.

История

Османски период

През османския период и през ранния XX век селото носи името Реджеб махле.

След Освобождението

Българското село Арковна е основано от малоазийски преселници от с. Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс. В периода 1882 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в с. Реджеб махале, българските преселници пристигат поетапно. От устни сведения и стари регистри става ясно, че най-много заселници в Арковна - 32 семейства, пристигат в периода 1882 – 1884 година.

В първите десетилетия българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението, е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях пази името Гъркови.

Имената на жители на селото се споменават в криминална хроника от 10 март 1923 г.

С МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. село Реджеб махле се преименува на село Арковна.

Население

При първото регистрирано преброяване след Освобождението (1880 г.) населението е 453 жители.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 470 1946 587 1956 528 1965 370 1975 297 1985 213 1992 176 2001 133 2011 75 2021 72

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	75	100.00
Българи	73	97.33
Турци	–	–
Цигани	–	–
Други	?	?
Не се самоопределят	?	?
Неотговорили	1	1.33

Религии

Източно православие.

Културни и природни забележителности

В близост е река Камчия, малък приток на която минава през селото. Два невисоки планински върха го обграждат – „Каята“ и „Арковна“ (дал името на селището). Името няма сигурна етимология.

В района на селото се намират над петнадесет пещери, половината от които са над 20 метра дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи.

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр.н.е., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III – IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки.За любителите на пешеходния туризъм са маркирани 5 маршрута, поставени над 40 указателни табели, 3 информационни табла с карти и един жалон.

Редовни събития

На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.

Други

На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.

Под вр. Малка Арковна има винарска изба, където може да се проследи процеса на производство и да се дегустира вино. В района на избата има и малък параклис.

Външни препратки

• 120-годишнината от преселването на българи от турските села Гюбел и Мандър във Варненско Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine.
• Фотография на селото и връх Арковна, направена от върха Каята