Хан Крум (село)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крум.
| Хан Крум | |
 Църквата в Хан Крум | |
  Хан Крум  Хан Крум | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 320 души[1] (15 март 2024 г.) 55,6 души/km² |
| Землище | 5,763 km² |
| Надм. височина | 98 m |
| Пощ. код | 9863 |
| Тел. код | 05333 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 78210 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Велики Преслав Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019) |
| Хан Крум в Общомедия | |
Хан Крум (до 1899 г. – Чаталар, Чатали) е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.
История
[редактиране | редактиране на кода]
До 1899 г. селото носи името Чаталар, след което е преименувано на Цар Крум. От 1977 г. то носи името Хан Крум.
Според някои археолози на мястото на селото през IV в. се намирала столицата на остготите начело с Улфила или най-малко крупен техен център, за което говорят откритите тук богати готски накити и други археологически находки.
Разкопани са няколко късноантични църкви. Две от тях, строени последователно една върху друга, са непосредствено на север от стената на по-късния аул. Първата еднокорабна, датирана към IV век, като в нея са запазени едни от малкото откривани в България раннохристиянски изображения на човешки лица. Втората църква е по-голяма и е строена през V до първата половина на VI век. Известна е и трета църква от този период под могила в аула, която не е проучвана подробно.[2] Към 2018 са налице археологически сведения за още две новоразкрити църкви в този район, с което общия им брой достига пет.[3]
Край селото е открит прабългарски дворец (Аул на кан Омуртаг) с останки от мост над Голяма Камчия, чието построяване се отнася към строителната дейност на кан Омуртаг, въз основа на Чаталарския надпис. Аулът е архитектурно произведение на Плисковско-Преславската култура.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 369 | 100.00 |
| Българи | 344 | 93.22 |
| Турци | 8 | 2.16 |
| Цигани | ? | ? |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 15 | 4.06 |
Хан-Крумски скален манастир
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е в близост до селото, в западния склон на Калугеровия боаз. За неговото изграждане е използвана естествена пещера, която допълнително е дообработена. Изкачването до него се извършва по изсечена в скалата вита стълба.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Селото има жп гара на линията София-Варна. Оттук е съществувало разклонение за Велики Преслав, което не се обслужва.
В селото има винозавод и спиртоварна за ракия, като двете напитки с високо качество са традиционни за селото и околностите му.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Футболният отбор на селото се нарича „Локомотив“ (Хан Крум). Той е отбор от ОФГ, завършил на трето място в крайното класиране за 2010 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Тодор Балабанов. Отново за готите и епископския център от IV-V в. до с. Хан Крум, Шуменско. – Във: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“-Велико Търново, 2010.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 101 – 102.
- ↑ Кремена Стоева, НОВООТКРИТА ЦЪРКВА В АУЛА ДО С. ХАН КРУМ (ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ) // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2021-04-08.
- ↑ „Справка за населението на село Хан Крум, община Велики Преслав, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2021-02-26. Посетен на 10 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
| ||||||||||
