Златар (село)

Златар
Златар 43.107684, 26.958779 Златар
Общи данни
Население	1204 души (15 март 2024 г.) 31,4 души/km²
Землище	38,37 km²
Надм. височина	123 m
Пощ. код	9880
Тел. код	05330
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	30942
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община    – кмет	Велики Преслав Янко Йорданов (ГЕРБ; 2019)
Кметство    – кмет	Златар Ганчо Ганчев (БСП)
Златар в Общомедия

Златар е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.

География

От общинския център Велики Преслав до село Златар се отива по живописен асфалтиран път. Отдясно на пътя се виждат североизточните склонове на Преславско-Драгоевската планина, а отляво в далечината-Камчийската долина. Пътят продължава за град Смядово и се включва в главния път от Шумен през Ришкия проход за Южна България. Село Златар е разположено в долината на Златарска река и вляво по невисокия хълм. Обособени са няколко махали. Долната, най-старата, обхваща югоизточния край до основното училище. В нея живее коренното българско население. Горната, гьочлийската /преселническата/, добруджанската и ромската.

Златарското землище е разположено в района на средното течение на Голяма Камчия. То има форма на правоъгълник със страни 6/7 км. Общата му площ е около 40000 дка., от които обработваема земя 25 000 дка. Цялото Златарско землище и самото село лежат върху един невисок хълм, който се спуска от планината към долината на Камчия.

История, археология и устни предания

Древност и Античност

След археологически разкопки Ана Радунчева разкрива две селищни могили в землището на Златар. Първата се намира на 3 км северозападно от селото в местността Хаджиева щерка и е датирана от халколита, с височина 5 – 6 м и диаметър 90 м. Втората селищна могила е от късния халколит, намира се на 0,5 км южно от селото в местността Божка, на левия бряг на Златарска река.

Средновековие и Османски период

Златар е старо славянобългарско селище от времето на средновековната българска държава, възникнало през VIII-IX век. Тематиката на средновековната българска археология се обогатява в нова насока след разкриването през 2007 на три центъра за производството на художествен метал в околностите на столица Преслав, един от които явно е функционирал в околностите на днешното село Златар. От този район в музейните сбирки са постъпили стотици находки, като преобладаващи сред тях са изделията от метал: коланни гарнитури, култови предмети, накити, подпечатващи устройства. Някои от намерените в производствения център при Златар предмети са от чисто сребро, като съдържанието му в тях достига 90%.

Въпреки че в цяла Средновековна Европа златарите са обединени от гилдии, които регламентират търговията и производството на изделия от благородни метали, според местните предания селото носи името на първия заселник - Злати, който идва от Карнобатско с голямо стадо овце. Друга версия е, че по време на Първата българска държава в околността работи известен златар. Първите заселници на сегашното място са родовете Герчови, Калчеви, Петкоолу, Райчеви, Трифонови, Тиханови и др. След падането на страната под османско в Златар се настаняват турци и така възниква турската махала. По-късно там се заселват татари и черкези. През 1880 г. Село Златар има 1488 жители, от които 394 българи, 830 турци, 70 гърци, 59 румънци и 135 роми.

Археологическите находки доказват, че сред първите жители на селото преобладават славяните. За първи път името на Златар се среща в османо-турски регистър, описващ военно-феодалните владения през 1430. След руско-турската война от 1828/ 29 г. 381 златарчани тръгват с руснаците и се заселват в Русия. На тяхно място през 1863 г. В Златар идват 10 семейства кримски татари и черкези. С наближаване на руските войски през Освободителната война 1877/ 78 г. черкезите, а и някои турци се изселват в Турция. През 1901/02 г.27 семейства мюсюлмани се изселват в Турция. По това време с. Златар е на първо място в Преславска околия по брой на изселените турци. На тяхно място в селото се настаняват християнски семейства от цялата страна. В средата на миналия век с. Златар е на трето място по големина селище в околията след Преслав и Върбица, с 2803 жители. Населението е смесено, като по-голямата част са християни. С течение на времето голяма част от младите хора напущат селото и се заселват в градовете. През 1985 г. в селото живеят 1400 жители. Днес то е с 618 обитаеми къщи.

След Освобождението

Освобождението заварва селото с две начални училища- българско и турско. Народно първоначално училище се открива през 1878 г. До 1894 г. за провеждане на учебни занятия се използват частни къщи. След това училището се нанася в новопостроена сграда. През 1920/21 г.в селото се открива първи прогимназиален клас.

Първоначалното училище съществува до 1928 г., когато се обединява с прогимназията в основно училище „Христо Ботев“. През 1936 г. при училището се открива училищна трапезария. През учебната 1999 г. в него учат 143 ученици. То съществува и днес.

През 1959 г. в Златар се открива Практическо училище с двегодишен курс на обучение над основното образование. В него учениците се подготвят за професиите тракторист, комбайнер, шивач, готвач и др. То просъществува 5 години.

Читалището „Зора“ в село Златар е основано през 1906 г. През 1936 г. то се премества в самостоятелна сграда, в която се помещават театрален салон и библиотека. През 1928 г. към читалището е организирано вечерно училище за възрастни.

През 1907 г. в селото се основава Земеделско спестовно заемно дружество „Пчела“.

През 1922 г. се основава още една кооперация- Всестранно земеделско сдружение „Орало“, което през 1932 г. се слива с Кредитна кооперация „Пчела“.

През 1910 г. в центъра на селото се построява Голямата чешма с два чучура.

През 1934 г. в Златар е основано коневъдно дружество „Паганини“, което съществува до 1947 г.

На 17.V.1945 г.се учредява Трудово кооперативно земеделско стопанство. Така стопаните на Златар се нареждат сред първите 3 села в Шуменски окръг, в които се преминава към кооперативно обработване на земята.

През 1949 г. в селото се открива пощенска станция, а през 1954 г. започва да функционира първата автобусна линия Русе, Шумен, Драгоево, Златар, Риш.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 2874 1946 2803 1956 2492 1965 2429 1975 1868 1985 1560 1992 1418 2001 1285 2011 1032 2021 728

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1032	100.00
Българи	397	38.46
Турци	303	29.36
Цигани	294	28.48
Други	?	?
Не се самоопределят	?	?
Неотговорили	29	2.81

Религии

Православният храм

Населението е източно православно и мохамеданско. Възрастни златарчани помнят местата на два параклиса в старата българска махала-единият вдясно от пътя за гробищата, а другият в низината източно от основното училище. Храмът „Свети Димитрий“ е построен през 1902 г. Пръв и дългогодишен свещеник в новопостроения храм е Иван Василев. Той е един от основателите на читалището и Кредитната кооперация в селото.

Джамията в село Златар е построена в края на миналия век по инициатива на братята Ариф и Хюсмен Муса и Хасан Коч.

Културни и природни забележителности

Но около 4 km източно от селото в местността „Манастирите“ е изграден Златарския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през XIV век.

Редовни събития

Трети март-денят на Освобождението и традиционен сбор на 7ноември

Литература

• Петров, Кирил. Село Златар, близко и далечно минало, Шумен 2000