Подгорица (село)
Тази статия е за българското село с това име. За столицата на Черна гора вижте Подгорица.
Подгорица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1018 души[1] (15 март 2024 г.) 52,3 души/km² |
Землище | 19,483 km² |
Надм. височина | 233 m |
Пощ. код | 7768 |
Тел. код | 06023 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 57008 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Подгорица Хюсеин Хюсеинов (ДПС) |
Подгорица е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
История
[редактиране | редактиране на кода]Разкопки на праисторическо селище Подгорица свидетелстват за селище от късния неолит, с площ от 6 дка, разположено върху ниско плато на 1 км северно от селото, от двете страни на надлеза. По време на археологически разкопки са проучени 74 жилища и ями. Допълнително е разкрита селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 8 м, разположена на 4 км северозападно от селото.[2]
През османския период и до първата половина на ХХ век селото се нарича Акмехмед кьой. В селото се заселват българи от село Гердеме, днешно Хлябово, Елховско, и шопи от Кюстендилско.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира 223 метра надморска височина. Най-високата точка в селището е местността Дюза на 491 метра, а най-ниската е местността Хамбърлък – 192,7 m.
Землището на Подгорица е вълнообразно равнинно, на места пресечено, особено в западната и южната му част. Киселинността на почвите в цялото землище е слабо алкална. Землището на селото е разположено на вододела между басейните на реките Врана и Лом, поради което е бедно на водоизточници. Почвено-климатичните условия позволяват да се отглеждат всички културни растения, с изключение на особено топлолюбивите. В Подгорица има значителни пространства гори. Те са свързани с горите на съседните села: Здравец, Момино, Лиляк, Александрово, Пресиян, Горна Кабда, Долна Кабда, Марчино, Кошничари, Росина и образуват един огромен масив.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Подгорица е умерено континентален. За периода 1916 – 1955 г. средномесечните температури на въздуха и сумите на валежите са били:
I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | |
Температура | -7,6 | -0,2 | 4,8 | 10,9 | 15,7 | 19,3 | 21,6 | 21,5 | 17,6 | 11,9 | 6,1 | 0,6 |
Валежи | 36 | 28 | 34 | 45 | 71 | 88 | 67 | 45 | 34 | 40 | 50 | 47 |
Средногодишната температура на въздуха е 10 °C. Най-студеният месец е януари, но даже и тогава температурите не са особено ниски. Само за кратко време, при това не всяка година, те падат до -15 до -20 "C. Средногодишните валежи са 585 литра на квадратен метър. Преобладаващите ветрове са североизточните, които са най-силни през есенно-зимния период.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
| ![]() |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението през 1880 г. в селото има 963 жители, от които 945 турци (98,13%) и 18 цигани (1,86%).[5]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 684 | 100.00 |
Българи | 106 | 15.49 |
Турци | 459 | 67.10 |
Цигани | 6 | 0.87 |
Други | 29 | 4.23 |
Не се самоопределят | 14 | 2.04 |
Неотговорили | 70 | 10.23 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]Транспортът до селото се поддържа от автобуси по линията Търговище-Попово. Има жп спирка на линията София-Варна.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2018-12-23.
- ↑ „Справка за населението на село Подгорица, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Какъв народ е живял в Разградска околия след Освобождението“ // ekip7.bg, 27 април 2021. Посетен на 28 декември 2023. (на български)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
|