Направо към съдържанието

Горна Кабда

Горна Кабда
Изглед към селото през 2008 г.
Изглед към селото през 2008 г.
България
43.2286° с. ш. 26.3517° и. д.
Горна Кабда
Област Търговище
43.2286° с. ш. 26.3517° и. д.
Горна Кабда
Общи данни
Население62 души[1] (15 март 2024 г.)
9,4 души/km²
Землище6,612 km²
Надм. височина428 m
Пощ. код7865
Тел. код06006
МПС кодТ
ЕКАТТЕ16225
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)
Горна Кабда в Общомедия

Горна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Селото е полупланински тип, разположено върху рязко очертан хълмист терен с надморска височина около 500 m. Намира се на около 22 km югоизточно от град Попово, на около 20 km западно от град Търговище и 20 km северозападно от град Омуртаг.

Землището му граничи със землищата на селата Марчино, Пресиян, Коноп и Долна Кабда. Свързано е с асфалтови пътища с градовете Попово и Търговище и със селата Априлово, Конак, Марчино, Долна Кабда, и Пресиян. До град Омуртаг и селата Коноп, Моравка и Кошничари има черни пътища.

Образувано е от две махали: Горната и Долната.

Кратка историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото споменаване на селото е в османо-турски данъчен регистър от XVII век под името Капдагъ. Тогава в селото живеели 50 пълнолетни българи, плащащи задължителния за християните данък джизие. Смята се, че под това име се разбират днешните две села Горна Кабда и Долна Кабда, които тогава са били едно село. Според документ от 1874 г. населението на село Кабда Горня вече е изцяло мохамеданско и се състояло от 30 къщи. Като такова го заварва и Освобождението на България.

До 1882 г. селото носело името Кабда Горня.

Мохамеданското население на селото се изселва в Турция на две вълни — през 1901 и 1904 г., а на неговото място се заселват българи от селата Конак и Ломци — 1901 г. През 1907 г. по-голямата част от работоспособното мъжко население на селото емигрира за Америка, откъдето се опитва да прехранва семействата си. По-късно по-голямата част от гурбетчиите се завръщат обратно в селото.

През 19221923 г. в селото се заселват шопи от Кюстендилските села, но повечето идват основно от село Мазарачево. Някои от тези нови преселници се заселват и в съседните на Горна Кабда села.

През 1961 г. в селото имало около 70 къщи, от които само 3 турски.

През 19651966 г. в селото са настанени и заселени мохамедани от Кърджалийско. По-голямата част на техните наследници живеят там.

Постепенно работоспособното българско население през 60-те – 70-те г. на XX век се изселва към близките градове Попово и Търговище, търсейки поминък и препитание в новооткритие заводи и предприятия. От селото има пресели семейства и във Велико Търново и Горна Оряховица.

Селото започва да се обезлюдява и днес там са останали съвсем малко много възрастни българи, отломки от старите конашки, ломски и шопски фамилии, които са вече малцинство сред останалото мохамеданско население, макар че и при него има сериозни миграции към Кърджали и Турция.

Свидетелство за народна признателност
Паметникът в селото

По-големите стари местни родове на селото преди тяхното разпадане на по-малки са били: Бояджиовите, Гозмановите, Деньоолар, Калушоолте, Камбуроолте, Керчоолте, Коджамановите, Миоолуте, Мицоолу, Неделчовите (Неделчоолте – преселени от село Конак), Попкольовите (преселници от град Попово), Авджиеви (Авджувте — преселени от село Конак през 1901 г.) и др.

Днес селото се обслужва от магазините и др. на село Долна Кабда, което отстои на двадесетина минути нормален пеши ход от Горна Кабда по посока на град Попово.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934318
1946345
1956257
1965245
1975246
1985193
199294
200172
201123
202124
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 23 100.00
Българи 6 26.08
Турци 17 73.91
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 0 0.00

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кметство;
  • Библиотека (намира се в сградата на кметството);
  • Читалището на селото е недействащо;

Във вече далечното минало селото е разполагало със свое собствено училище, в което децата са получавали основното си образование. Обикновено след това са продължавали да учат в съседното Пресиян. Сега сградата на кабденското училище е частна собственост. Църковен храм селото не успява да си построи. Християните се черкували в близкото село Александрово.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ранновизантийската крепост, намираща се на около 2 km югозападно от селото, изградена върху един от веригата хълмове, част от Преславската планина. Макар крепостта да се пада понастоящем в землището на село Долна Кабда, почти на границата със село Марчино и жителите на село Горна Кабда я смятат за своя забележителност.
  • Селото е разполагало с туристическа хижа и стара (възстановена) воденица, намиращи се на север от него по посока на реката и на самата река. Днес тези обекти, изоставени и неподдържани от десетилетия са негодни за посещение.
  • Теню Христов Авджиев (1876-1913) – загинал в Балканската война като артилерист;
  • Петър Иванов Неделчев – Кабдалията (1907-1944) – командир на Омуртагския партизански отряд.

Селото не разполага със своя писана история.