Горна Кабда

Горна Кабда
Изглед към селото през 2008 г.
Горна Кабда 43.228603, 26.351696 Горна Кабда
Общи данни
Население	62 души (15 март 2024 г.) 9,4 души/km²
Землище	6,612 km²
Надм. височина	428 m
Пощ. код	7865
Тел. код	06006
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	16225
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015)
Горна Кабда в Общомедия

Горна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

География

Селото е полупланински тип, разположено върху рязко очертан хълмист терен с надморска височина около 500 m. Намира се на около 22 km югоизточно от град Попово, на около 20 km западно от град Търговище и 20 km северозападно от град Омуртаг.

Землището му граничи със землищата на селата Марчино, Пресиян, Коноп и Долна Кабда. Свързано е с асфалтови пътища с градовете Попово и Търговище и със селата Априлово, Конак, Марчино, Долна Кабда, и Пресиян. До град Омуртаг и селата Коноп, Моравка и Кошничари има черни пътища.

Образувано е от две махали: Горната и Долната.

Кратка историческа справка

Най-старото споменаване на селото е в османо-турски данъчен регистър от XVII век под името Капдагъ. Тогава в селото живеели 50 пълнолетни българи, плащащи задължителния за християните данък джизие. Смята се, че под това име се разбират днешните две села Горна Кабда и Долна Кабда, които тогава са били едно село. Според документ от 1874 г. населението на село Кабда Горня вече е изцяло мохамеданско и се състояло от 30 къщи. Като такова го заварва и Освобождението на България.

До 1882 г. селото носело името Кабда Горня.

Мохамеданското население на селото се изселва в Турция на две вълни — през 1901 и 1904 г., а на неговото място се заселват българи от селата Конак и Ломци — 1901 г. През 1907 г. по-голямата част от работоспособното мъжко население на селото емигрира за Америка, откъдето се опитва да прехранва семействата си. По-късно по-голямата част от гурбетчиите се завръщат обратно в селото.

През 1922 — 1923 г. в селото се заселват шопи от Кюстендилските села, но повечето идват основно от село Мазарачево. Някои от тези нови преселници се заселват и в съседните на Горна Кабда села.

През 1961 г. в селото имало около 70 къщи, от които само 3 турски.

През 1965 — 1966 г. в селото са настанени и заселени мохамедани от Кърджалийско. По-голямата част на техните наследници живеят там.

Постепенно работоспособното българско население през 60-те – 70-те г. на XX век се изселва към близките градове Попово и Търговище, търсейки поминък и препитание в новооткритие заводи и предприятия. От селото има пресели семейства и във Велико Търново и Горна Оряховица.

Селото започва да се обезлюдява и днес там са останали съвсем малко много възрастни българи, отломки от старите конашки, ломски и шопски фамилии, които са вече малцинство сред останалото мохамеданско население, макар че и при него има сериозни миграции към Кърджали и Турция.

Свидетелство за народна признателност

Паметникът в селото

По-големите стари местни родове на селото преди тяхното разпадане на по-малки са били: Бояджиовите, Гозмановите, Деньоолар, Калушоолте, Камбуроолте, Керчоолте, Коджамановите, Миоолуте, Мицоолу, Неделчовите (Неделчоолте – преселени от село Конак), Попкольовите (преселници от град Попово), Авджиеви (Авджувте — преселени от село Конак през 1901 г.) и др.

Днес селото се обслужва от магазините и др. на село Долна Кабда, което отстои на двадесетина минути нормален пеши ход от Горна Кабда по посока на град Попово.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 318 1946 345 1956 257 1965 245 1975 246 1985 193 1992 94 2001 72 2011 23 2021 24

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	23	100.00
Българи	6	26.08
Турци	17	73.91
Цигани	0	0.00
Други	0	0.00
Не се самоопределят	0	0.00
Неотговорили	0	0.00

Религии

• Мюсюлманска;
• Християнска (източноправославна);

Обществени институции

• Кметство;
• Библиотека (намира се в сградата на кметството);
• Читалището на селото е недействащо;

Във вече далечното минало селото е разполагало със свое собствено училище, в което децата са получавали основното си образование. Обикновено след това са продължавали да учат в съседното Пресиян. Сега сградата на кабденското училище е частна собственост. Църковен храм селото не успява да си построи. Християните се черкували в близкото село Александрово.

Културни и природни забележителности

• Ранновизантийската крепост, намираща се на около 2 km югозападно от селото, изградена върху един от веригата хълмове, част от Преславската планина. Макар крепостта да се пада понастоящем в землището на село Долна Кабда, почти на границата със село Марчино и жителите на село Горна Кабда я смятат за своя забележителност.
• Селото е разполагало с туристическа хижа и стара (възстановена) воденица, намиращи се на север от него по посока на реката и на самата река. Днес тези обекти, изоставени и неподдържани от десетилетия са негодни за посещение.

Личности

• Теню Христов Авджиев (1876-1913) – загинал в Балканската война като артилерист;
• Петър Иванов Неделчев – Кабдалията (1907-1944) – командир на Омуртагския партизански отряд.

Литература

Селото не разполага със своя писана история.

Галерия

• 
  Сградата на кметството през 2008 г.
• 
  Сградата на читалището през 2008 г.
• 
  Сградата на закритото училище през 2008 г.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно село Горна Кабда