Драгановец
| Драгановец | |
  Драгановец  Драгановец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 495 души[1] (15 март 2024 г.) 34,2 души/km² |
| Землище | 14,471 km² |
| Надм. височина | 219 m |
| Пощ. код | 7773 |
| Тел. код | 06003 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 23087 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Драгановец Адем Адемов (ДПС) |
| Драгановец в Общомедия | |
Драгановец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
История
[редактиране | редактиране на кода]Археологически разкопки на 1,8 км южно от селото разкриват върху възвишението Хоро тепеси селищна могила от неолита и халколита и късноантично укрепление.[2] В местността „Манастира“ са разкрити останки от тракийско светилище от II-IV век. През V век върху него е построена християнска църква, която продължава да се използва и през Средновековието, когато около нея се развива некропол. Сградата има обходни галерии или според други автори – допълнителни кораби, което би я направило единствената петкорабна базилика в днешна България.[3]
Според предания Драгановец носи името си от старобългарското село Драганица. То се намирало в местността Дрянцъ на около 3 км западно от Драгановец. Според легендата името на селото е дошло от красивата мома Драганка, която живеела в селото и пеела чудно хубаво. Ясният и силен глас достигал до местността „Хорището“, където пладнувал със стадото си нейният любим. Оттам той и пригласял с медения си кавал. В нейна чест селото било наречено с. Драганица, т.е селото на Драганка. След падане под османска власт, старото село било изгорено, част от населението избито, а останалите заселени на мястото на сегашното село Драгановец. Преданието вървяло от поколение на поколение, затова след освобождението селото било отново преименувано на Драгановец.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
На 2,5 км южно от Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира тракийско светилище, базилика, късноантично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение, който се състои от:
- Тракийско светилище от II-IV в.
Първите археологически проучвания са тясно свързани с разкриването на пещ за строителна керамика от ІІ-ІV в. Производството на керамиката е предназначено за изграждане на базиликата и принадлежащите ѝ сгради. Както пещта, така и тракийското светилище, и по-късно изградената петкорабна базилика върху неговите основи са проучени през 1969 – 1971 г. от Казимир Попконстантинов, уредник през този период в отдел „Археология“, музей Търговище, а сега професор по Археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Светилището има правоъгълна форма (15 на 19,5 м). Първоначално се е състояло от две помещения, а впоследствие е прибавено още едно. Основите са градени от ломени камъни и кал. В насипа са намерени 111 цели и фрагментирани плочки, посветени на Аполон, който е наречен с епитета Аулосадос, две на Зевс, статуйки на Тракийския конник, керамика и монети от Аврелиан (270 г.) и Клавдий Готски (268 г.). Светилището е съществувало в периода II-IV в.
- Базилика
По-късно върху неговите основи се построява базилика (20 на 18 м.). Тя е петкорабна с три апсиди, наос и нартика. Основите ѝ са градени от ломени камъни и бял хоросан. Към един втори строителен период принадлежи екзонартиката, използвана и през българската епоха. Около нея са разкопани останки от жилища. Източно от базиликата се намират две крепости – „Хоро тепеси“ (ІІ-V в.) и „Марна кале“ (ІV-VІІ; ІХ-ХІV в.). Крепостта „Хоро тепеси“ е построена върху селище от енеолитната епоха.
- Корабна базилика
Византийска петкорабна базилика от V-VI в., единствената открита в България.
- Керамична пещ
Пещ за строителна керамика, построена в съседство и във връзка с изграждането на базиликата.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 468 | 100.00 |
| Българи | 15 | 3.20 |
| Турци | 268 | 57.26 |
| Цигани | 180 | 38.46 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 5 | 1.06 |
| Неотговорили | 0 | 0.00 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“
- Народно читалище „Христо Ботев 1927“
- Детска градина № 5 Червената Шапчица
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 8 септември – Празник на баклавата – от 2015 г.
- 6 май – Ежегоден събор на селото
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2020-01-15.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106.
- ↑ „Справка за населението на село Драгановец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 30 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Казимир Попконстантинов. Пещ за строителна керамика при с. Драгановец, Търговищко. – Музеи и паметници на културата, 4 (1970), 12 – 15.;
- Тракийско светилище при Драгановец, Търговищко. – В: Тракийски паметници. Т. 2, С., 1980, 90 – 140.;
- K. Popkonstantinov, R. Kostova. The five-aisled basilica at Draganovets, Turgovishte district in late antique settlement structure of the region. – In: The Roman and the Late Roman City. S., 2002, 228 – 237.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно село Драгановец
| ||||||||||
