Вардун

Вардун
Възрожденско Българско училище и църква във Вардун
Вардун 43.133955, 26.530919 Вардун
Общи данни
Население	1170 души (15 март 2024 г.) 32,3 души/km²
Землище	36,192 km²
Надм. височина	330 m
Пощ. код	7780
Тел. код	06028
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	10121
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Вардун Николай Славов (БСП)
Вардун в Общомедия

Вардун е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

История

Находки

Археологически разкопки на 1,5 км северозападно от селото, на брега на река Врана разкриват селищна могила от халколита с диаметър над 70 м и височина до 7 м. В района е идентифицрано и второ селище от халколита, на 1,5 км западно от селото, върху съседно възвишение на Калето.

В местността Холума под Калето, при оран, е открита квадратна оловна плоча с релеф на лъв в скок. Размерът на плочата е 7,5 см (ширина и височина) и дебелина 1,5 см (съхранява се в Националния исторически музей под инв. ном. 6164).

Във Вардун е открита уникална стеатитова нагръдна икона на св. Артемий датирана от XI – XII век. Открито е и монетно съкровището от 2020 медни монети от XII – XIII век. Монетите са дребни, с ядра с неправилна форма. Повечето са монети на Мануил I Комнин и на Алексий III Комнин. По-малка част са монетите на Мануил I са с Богородица, Теодор I Ласкарис, Михаил VIII Палеолог, Йоан Ангел Дука и редица анонимни: с Архангел Михаил, Богородица Оранта, Анна и Мария прегърнати. От това съкровище едва 14 монети са постъпили в Археологическия музей в София, останалата част е изчезнала.

Сведения

До към 70-те години на XX век във Вардун има над 300 български къщи и няколко ромски в отделна ромска махала (в посока към село Черковна). Впоследствие постепенно, поради миграцията на българите към градовете, ромите започват трайно да се настаняват в селото и са значително мнозинство.

Вардун оцелява като българско село по време на няколкото вълни на потурчвания и гонения в Герлово и е единственото българско село в този регион през по-голяма част от османското владичество. След злощастните Търновски въстания, когато множество вардунци са избити, изселват се в западните земи или отвъд Дунава, Вардун все пак запазва българския си облик благодарение на статута си на войнуганско село. В този период османската империя подлага българите на големи гонения, променяйки народностния облик на целия регион: биват потурчвани, избивани и изселвани българите и едновременно с това се настаняват мюсюлмански чергарски племена. С войнугански статут, населението на Вардун се е ползвало с особени привилегии – можело е да притежава земя и е ползвало някои данъчни облекчения. По време на османското владичество землището на селото е по-голямо от землищата на съседните турски села взети заедно, а турците от тези съседни села, нямайки земя, са работели като ратаи.

За статута на войнуганското и в частност на вардунското население по време на османската власт пише и Борис Станимиров в своята „История на Габрово като селище със специален военен статут във връзка с охраната на прохода XII-XIX век“. Авторът обръща особено внимание на свободолюбието и самочувствието на вардунци, които с големия си „сербезлък“ вземали страха на делиорманските и герловските турци, демонстрирайки превъзходството си над тях (казва се, че ги карали да им разхождат събутите цървули, и за да не се унижават турците, бързали да затворят дюкяните си и да се скрият в къщите си).

В някои източници има загатване за аристократичен произход на вардунското население: в турски регистър на войнуците от 1548 г., войнук от Вардун е записан с титла: „лугатур Бело, син на Железо от Върдун“. В тази връзка е и тълкуванието на Стефан Чурешки в публикацията му „Именникът на българските князе“, където се говори за Вардун и за царски надпис от 1281 г. открит в землището на Вардун в местността Мехтеренде. В него се споменават болярите Паган (или Гаган според друг прочит) и Хинат относно властта им над „планината“ (предполага се, че се има предвид Преславската планина).

Характерен за Вардун обичай е едно специфично бръснене на главата. Състои се в следното (според описанието на Любомир Милетич): Мъжете бръснели главите си, като в средата оставяли плетенка (наричана перчам). Някои слагали и т.нар. крив гребен в плетенката. За такъв обичай има спомени и в някои изолирани хърцойски (старовремски) български села в Силистренско и т.нар. област Сърта (Каспичанско). Във Вардун този обичай се е запазил най-дълго (до началото на 20 век). Корените на тази традиция са много древни – според ст.н.с. Г. Атанасов бръсненето/стригането на главата е отличителна черта на българската аристокрация през ранното Средновековие. Стефан Чурешки прави анализ на различни средновековни извори, в които се говори за този обичай, в които се уточнява между другото и че бръсненето/стригането при него не е цялостно, а с оставяне на плитка. На базата на анализа си, той стига до извода, че традицията е белег, доказващ приемственост във властта, т.е. белег за аристократичност.

Първото издирено споменаване на Вардун (със същото име) е в тимарски регистър на Никополския санджак от 1480 г. В него се описват: Вардун, спадащо към Герилава, с 63 домакинства, 41 неженени и 11 вдовици, Герилава (вероятно съвременното село Пролаз (Гириш Дербент)) с 29 домакинства, Чирковине (вер. съвр. Черковна) с 24 домакинства, Търнофче (вер. съвр. Търновца) с 9 домакинства, Ямна (вер. съвр. Преселец) с 15 домакинства и още 2 неустановени – Чатрофче с 36 домакинства и Гиран с 9 домакинства. Общият брой на описаните домакинства в Герилава (съвременната област Герлово) е 185, като във Вардун, като се имат предвид неженените и вдовиците, живее повече 35% от населението.

В същия тимарски регистър се споменава и мезра Вардун, спадаща към Чернови (Червен), с 18 домакинства юруци. Под мезра в регистрите се разбира незаета обработваема земя, която би могла да е новопридобита (например в резултат на изсичане на гори) или да се е появила в резултат на обезлюдяване. Съществуващите останки от крепости и стари поселения в непосредствена близост навеждат на извода, че вероятно става въпрос за частично обезлюдяване на стария Вардун при османското нашествие, в резултат на което е възникнала и споменатата мезра. За степента на това обезлюдяване, както и за съдбата на изчезналите жители и причините за тяхното изчезване (изселване, поробване, избиване или друго), трудно може да се направят каквито и да е било изводи.

Селото се намира в северната част на Герлово, което представлява котловина, оградена от юг от Стара планина, а от север и от изток от Преславската планина. На запад се намира хълмистата област Тузлук и Лиса планина. Герлово е една от най-защитените области в средновековна България: само в Преславската планина (около 20 км дължина) се откриват останките на най-малко десет крепости и укрепления. В непосредствена близост до Вардун се намират две крепости: „Калето“ (около 10 декара) на около километър южно от селото и крепостта „Йорпека“ на около 2,5 км югозападно. Последната се е издигала върху естествено възвишение и се състои от поне два защитни обръча като централният е с площ около 10 дка. Между двете крепости, в местността „Холума“, се е простирал старият Вардун, който явно значително е намалил площта си след османското завоевание. В близост до Вардун са също така: голямата крепостта „Градището“ на около 4 км от Вардун преди с. Пролаз, крепостта „Хисарлъка“ до с. Пайдушко (5,5 км от Вардун), крепостта „Крумово кале“ (или „Мисионис“, както се твърди според последни проучвания) – единствената проучена и отчасти реставрирана поради близостта си с гр. Търговище (около 8 км, от Вардун е на 6,5 км). Изброените три крепости са пазели прохода „Боаза“. По на изток са: голямата крепост „Тепето“ (около 15 декара) в близост до с. Черковна на около 2,5 км от Вардун, крепостта „Чанаккале“ над с. Търновца на около 7 км от Вардун, крепостта „Калето“ над с. Копрец на около 4 км от Вардун, както крепостта при с. Кралево на около 12 км от Вардун. Други също така слабо проучени крепости в Преславската планина има в близост до селата Овчарово, Долна Кабда, „Белото градище“ при Дервишкия проход в посока Преслав, както и още няколко във вътрешността на планината. Още по-добре е защитена котловината от север и запад (по-ниската част): тук има останки от крепости в близост до селата Стеврек, Врани кон, Слънчевец, Пиринец, Коноп, Къпинец, Любичево, Малоградец, Омуртаг и Беломорци. Във вътрешността на Герлово може да се споменат крепостите при селата Драгановец (крепостта „Марната“) и „Герилград“ в близост до гр. Върбица. Много голям е броят и на крепостите и укрепленията на юг по Стара планина в съседство с Герловската котловина: Кипиловското кале, „Римско кале“, „Вида“ и „Козяк“ пазили Котленския проход, както и „Урвизион“, „Върбишко градище“ и „Белград“ пазели Върбишкия проход. На 18 км североизточно от Вардун по права линия се намира старата Българска столица Преслав.

В Герлово се предполага, че се е намирал Цика (Чика) (Τζίκας) – опожарен от император Константин V Копроним през 764 г. след привидния мирен договор подписан между него и владетеля на България канас (княз) Паган.

Според съвременна интерпретация (с неясна аргументация) се твърди, че Цика е била столицата на северите (виж. Върбица). Прочита на хрониката на Теофан Изповедник показва, че Цика е столицата (ако се говори за град) или вътрешната област (столичната) на българите, където са се намирали дворците (αυλὴν) .

Местоположението на Цика не е установено и всички предположения (включително и това, че може да бъде локализирана в Герлово) са спекулативни. Във византийските хроники се споменават две български столици (или столични области) преди Плиска, а именно "така наречената Варна" и Цика (Τζίκας), като местоположението им не е установено.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1396 1946 1334 1956 1068 1965 1088 1975 921 1985 852 1992 887 2001 917 2011 890 2021 673

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	890	100
Българи	83	9,32
Турци	9	1,01
Цигани	572	64,26
Други	0	0,00
Не се самоопределят	3	0,33
Неотговорили	223	25,05

Културни забележителности

Във Вардун отваря врати едно от първите Български училища в Североизточна България още през далечната 1831 г. През 1864 г. е завършен градежа на много мащабна за онова време училищна сграда. Начинанието е изключително смело, имайки предвид съпротивата на компактното турско население в Герлово по онова време. Тази сграда приютява ученици чак до 1930 г., когато е завършено новото Вардунско училище. Сградата е в лошо състояние, покривът е пропаднал.

География

От землището на Вардун извират три реки.

Едната е Вардунска река (наричана още Вардунско дере, Балтова или Балтовлова река). Нейните начала са в местността Хулума и в подножието на Йорпека. В началото си се движи по стръмен терен и оформя малки водопади и вирове, тук се намира и местността Царско падало. На около 25 км източно реката се влива в яз. Тича.

Другата река е Врана (или Варна), която извира от хълмовете над Горните чаири, тече в посока село Пролаз, след което прорязва Преславската планина, оформяйки живописно дефиле – прохода „Боаза“. Дължината на реката е около 60 км. до сливането и с река Тича до село Цар Крум, а оттам насетне се нарича Камчия. Според стари карти, в миналото сегашната река Камчия се е наричала Врана (или Варна) по цялото си течение – от изворите си в Герлово до вливането си в Черно море.

Третата река е Палиска (или Паниска), която извира южно от местностите Холума и Куза и се влива в приток на яз. Тича. За името и има спор дали е Палиска или Паниска. Според Васил Маринов реката се нарича Палиска, а като имаме предвид местния му произход, а и сведенията от други Вардунци, то е редно това да се приеме за истинското име на реката. Според другото мнение, името е Паниска и то пази най-старото запазено название на река Камчия – Панисис (Panysis).

Произход на името

Любопитен факт е, че името на Вавилон според един от прочитите на клинописните текстове е „Вардун“. Голяма част от владетелите на Вавилонската империя са се именували „цар на Кардун“ (или „цар на Вардун“ както твърдят някои). Официалната версия е, че клинописният текст се произнася като „Кардун-яш“ или „Карду-няш“ В книгата „Сърби – народ и раса“ на Йован Деретич се твърди, че има грешка при разчитане на произношението на клинописния текст и името трябва да се чете като „Вардун“

Друга хипотеза (отново твърде малко вероятна) е етимологията на името Вардун да идва от келтски (галатски) и да има общо с етимологията на френския град Вердюн, чието по-старо име е Virodunum (или Virdunum). От келтски то се обяснява като „голяма крепост“ от *uīro („истински, верен, голям“) и *dunum („крепост, замък“).

Тази версия се свързва с галатските походи на Балканите в IV и III век пр. Хр. начело с Болгий, Брен, Керетрий, Леонарий, Лутарий и др., когато се създава и галатска (келтска) държава със столица Тулис (която не е локализирана, има предположения за Старозагорско, Арковна, долината на Тунджа, в района на Странджа, Одринско и др.). Тази държава, просъществувала над половин столетие, вероятно е унищожена вследствие на въстание, последният и известен нам владетел е Кавар.

Всъщност горното обяснение не е далеч от смисъла на думата „вардя“ в българския език, която е и най-вероятната етимология за името „Вардун“ – според нея името би могло да се обясни като „вардено място“.

Тук трябва да се отбележи, че думата „вардя“ е с твърде неясна етимология, която обикновено се обяснява с някои от следните аналогии: *vardia („пазя“ диал. италиански), *wardon („пазя“ на франкски/протогермански), *warder (старофренски) и др. Това разнообразие предполага по-стар общ индо-европейски корен, вероятно характерен за повечето индо-европейски езици, включително и за българския.

Личности

Родени във Вардун

• Братой Папурков – майстор сиренар, въвел през 1961 г. полиетилена при получаването на саламурени сирена, с което се поставя началото на индустриалното им производство.
• Руси Коджаманов – български композитор, диригент, фолклорист и педагог. Създател на първия ученически църковен хор, първият самодеен граждански хор във Видин и първия смесен черковен хор в Германия. Остава голямо музикално творческо наследство.
• Йорданка Димитрова – българска алпинистка, първата българка, изкачила осемхилядник (Чо Ойю, 8188 м). В списъка ѝ с изкачени върхове присъстват Авицена (Ленин, 7134 м), Евгения Корженевская (7104 м), Исмаил Самани (Комунизъм, 7495 м), Победа (7439 м), Хан Тенгри (6995 м), Аконкагуа (6962 м) и Килиманджаро (5892 м). Удостоена с наградата „Снежен барс“. Загива през 1994 година при опит да стане първата жена, успешно изкачила Кангчендзьонга (8586 м) (съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да изкачат върха; единствената изкачила го жена, е британката Ginette Harrison през 1998 година, половин година по-късно тя загива при опит за изкачване на Дхаулагири).
• Ганчо Папуров – професор по медицина, ръководител на Катедра и Клиника по оториноларингология към Висшия медицински институт – Варна до 1993 г., автор и съавтор на над 200 научни и научнопопулярни статии и на 24 поетични, белетристични и краеведчески книги, почетен гражданин на Търговище. Автор на краеведското изследване „Оттатък боаза е село Вардун – из миналото на село Вардун, Търговищко“
• Ради Иларионов - сатирик и фейлетонист, автор на множество хумористични разкази, фейлетони и стихотворения, издадени в книгите му "Инвентарен номер", "Омагьосан кръг", "Гардероб" и др., участва със свои текстове в създаването на мюзикъла "Осветени пози"

Други

Нос Вардун на Антарктическия полуостров е наименуван на село Вардун.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно село Вардун
• Женско ромско сдружение „Добра майка“ – с. Вардун Архив на оригинала от 2007-10-23 в Wayback Machine.