Дралфа
| Дралфа | |
  Дралфа  Дралфа | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 602 души[1] (15 март 2024 г.) 51,6 души/km² |
| Землище | 11,68 km² |
| Надм. височина | 212 m |
| Пощ. код | 7782 |
| Тел. код | 06027 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 23546 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Дралфа Колю Иванов (БСП) |
Дралфа е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дралфа е разположено в Североизточен придунавски регион.
Селото е близко до градовете Търговище, Разград, Попово и Лозница.
Граничи със селата Кръшно, Подгорица, Чудомир, Росина и Голямо Ново.
История
[редактиране | редактиране на кода]При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
На 1 март 1923 г, край селото дерайлира сутрешният влак Варна – София, като няколко от пътниците са пострадали при инцидента.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението през 1880 г. в селото има 583 жители, от които 567 турци (97,25%), 12 цигани (2,05%) и 4 българи (0,68%).[6]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 391 | 100,00 |
| Българи | 177 | 45,26 |
| Турци | 171 | 43,73 |
| Цигани | 23 | 5,88 |
| Други | 5 | 1,27 |
| Не се самоопределят | 10 | 2,55 |
| Неотговорили | 5 | 1,27 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото има предимно християни и мюсюлмани. Има черква и джамия.[8]
Православният храм е посветен на светите братя Кирил и Методий.[9] Селото е част от Поповска духовна околия на Русенска епархия на Българската православна църква.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор на 24 май.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Пеньо Атанасов Колев – Бомбето (1902 – 1987), предприемач и строител на паметникът на свободата на връх Свети Никола (1928 – 1930)[10]
- Нено Иванов (р. 1931), български гъдулар[11]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Транспортът до селото се поддържа от автобуси по линията Търговище–Попово. Има жп гара на линията София-Варна, но на нея спират само пътнически влакове по направление до Шумен и Г. Оряховица и бързите влакове Пловдив-Варна и Варна-Пловдив, през Шумен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 3, 03 март 1923 г., стр. 2
- ↑ „Справка за населението на село Дралфа, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 30 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Какъв народ е живял в Разградска околия след Освобождението“ // ekip7.bg, 27 април 2021. Посетен на 28 декември 2023. (на български)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Молитвени домове в област Търговище. Посетен на 2024-03-10.
- ↑ Русенска света митрополия. Архиерейско богослужение в с. Дралфа // Сайт на БПЦ-БП. 2015-05-26. Посетен на 2024-03-10.
- ↑ Създателят на „Шипка“ Пеньо Бомбето yмиpа непризнат. Дори не го канят на откриването
- ↑ „Гъдуларят Нено Иванов – живата история на оркестъра за народна музика на БНР“ // bnr.bg, 8 декември 2018. Посетен на 27 декември 2023. (на български)
| ||||||||||
