Тодоричене
| Тодоричене | |
  Тодоричене  Тодоричене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 438 души[1] (15 март 2024 г.) 14,4 души/km² |
| Землище | 30,502 km² |
| Надм. височина | 191 m |
| Пощ. код | 5781 |
| Тел. код | 06986 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 72552 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Тодоричене Валентин Петков (ГЕРБ) |
Тодоричене е село с много тежък контингент в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Тодоричене е малко и красиво село, намиращо се на 5 km от град Луковит и на 50 km от град Ловеч. Селото се отличава с красива природа и плодородна почва. В покрайнините на селото преминава река Златна Панега. По пътя за с. Дерманци се намира язовир Тодоричене.
История
[редактиране | редактиране на кода]За пръв път селото се споменава в най-ранния Османски данъчен регистър от 1430 г. като Тодориджа (Тодорича). В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). През XVIII век са го нарекли Тодоричане.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 425 | 100,00 |
| Българи | 418 | 98,35 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 0,94 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира многовековната и най-голяма църква в цялата община Луковит „Света Параскева“, която е реставрирана през 2009 г. и е открита за Великденските празници през 2010 г.
В центъра на селото се намира параклисът „Св. Илия“ (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.).
В близост до параклиса има паметник на баща и син – партизани (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.), (снимка Архив на оригинала от 2016-06-11 в Wayback Machine.).
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Бал на селото на 14 февруари всяка година.
- Празнуване Бабин ден.
- Съборът на селото е на 2 август всяка година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Тома Стефанов Томов – Владо, зам.-министър на земеделието по времето на Станко Тодоров
- Марин Дочев – партизанин от отряд „Г. Бенковски“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Симеонов-Чавдар – „Последното робство“ – записки, издателство БКП 1970 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||