Направо към съдържанието

Лешница (област Ловеч)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лешница.

Лешница
България
43.0072° с. ш. 24.7025° и. д.
Лешница
Област Ловеч
43.0072° с. ш. 24.7025° и. д.
Лешница
Общи данни
Население156 души[1] (15 март 2024 г.)
7,22 души/km²
Землище21,702 km²
Надм. височинаот 280 до 360 m
Пощ. код5578
Тел. код06922
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ43579
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)

Лѐшница е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

Село Лешница се намира в планински район, и с жп спирка по линията Троян-Левски.

До Освободителната война 1877-1878 г. в селото, което според стар документ е носело името Аллаединлер (Алаеддин – човек който дава борба, за да раздигне вярата), са живели само турци. По време на Освобождението всички турци избягали и през есента на 1877 г. дошли първите заселници – българи от опожарените през лятото на същата година Троян и Шипково. Първият следосвобожденски кмет на Лешница бил троянският революционер и кмет на града Иван Марковски. В продължение на 15 години (до 1892 г.) идват нови семейства от троянските села и махали. Лешница постепенно придобива чисто троянски облик, като до 1937 г. се числи към Троянска околия. Това е едната уникалност на Лешница – че от чисто турско село (дълги години то носи името Турска Лешница) се превръща в чисто българско.

Друга любопитна особеност е, че само след двайсетина години новите заселници, за един много кратък период – от 1902 до 1904 г., изградили своя храм, носещ името на свети Иван Рилски, който станал покровител на селото. Храмът бил осветен на 1 ноември 1904 г. През 2004 г., на стогодишния юбилей на храма, завършва реставрацията и зографисването на църквата му. Храмът е изографисан от известния художник Иван Мутафов от Черни Осъм, преподавател във Великотърновския университет, изписал и други църкви в Троянския край. Средствата, както и за построяването преди сто години, са дарени от заможни, почитащи корените си лешничани. Дарителски труд са вложили много хора, живеещи в селото, помощ е предоставила и Дирекцията по вероизповеданията, както и Областната управа в Ловеч.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 148 100,00
Българи 145 97,97
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 3 2,02
Неотговорили 0 0,00

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селски събор – през първата събота на месец ноември. Едно време местните са се завръщали специално за селския сбор дори от гурбет.

Повечето частни имоти в селото са били раздадени на съселяните след Освобождението от едрия земевладелец Гайдарски, на когото е и кръстена планинската местност около селото.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)