Деветаки
Деветаки | |
Сградата на кметството в с.Деветаки | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 145 души[1] (15 март 2024 г.) 2,83 души/km² |
Землище | 51,472 km² |
Надм. височина | 313 m |
Пощ. код | 5555 |
Тел. код | 069245 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 20420 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023) |
Кметство – кмет | Диана Василева |
Деветаки в Общомедия |
Девета̀ки е село в Северна България, община Ловеч, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Деветаки се намира на около 18 km североизточно от областния и общински център Ловеч и около 27 km северозападно от град Севлиево. Разположено е в Предбалкана, по разклонения на северозападния склон на Деветашкото плато, на около 2 km югоизточно от река Осъм. Теренът е карстов с много понори и пещери, както и – предимно на югоизток от селото, малки езера. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски и алувиално-ливадни[2]. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 330 m, на юг и югоизток нараства до около 380 – 390 m, а на юг намалява до около 300 m.
През Деветаки минава третокласният републикански път III-3013, който води на юг през село Брестово към село Къкрина, а на северозапад – към връзка с третокласния републикански път III-301 (село Козар Белене – град Левски – град Летница – Ловеч).
Землището на село Деветаки граничи със землищата на: село Дойренци на запад и север; село Александрово на север и североизток; село Кърпачево на изток; село Агатово на югоизток; село Брестово на юг; село Тепава на юг.
Населението на село Деветаки, наброявало 2096 души при преброяването към 1934 г., намалява до 665 към 1985 г. и 161 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 200 лица, за 199 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Деветаки има останки от поселения от неолита и халколита, от антично селище и от няколко предримски и римски селища. Деветаки възниква вероятно през 13 век. Има запазени развалини от средновековни постройки. С името Деветак се споменава в турски регистър от 1579 г.[2]
Читалището в село Деветаки се основава през 1898 г. (или 1897 г.) от Димитър Стоянов Кънчев – по професия учител.[5]
През 1868 г. в Деветаки е открито килийно училище.[2] В периода 1878 – 1922 г. в селото функционира начално училище, в периода 1922 – 1938 г. – и прогимназия, обединени от 1938 г. в основно училище.[6] През 1933 г. се построява нова училищна сграда. Училището съществува до 1971 г.[7]
Църквата „Свети пророк Илия“ в село Деветаки е осветена през май 1886 г.[8]
През февруари 1908 г. е основано от петдесет и седем учредителя Земеделско спестовно-заемателно дружество – село Деветаки (1908 – 1919 г.). Целта на дружеството е да осигури на членовете си лесен достъп до кредит с малка лихва, доставяне на стоки от първа необходимост, подпомагане развитието на дребния и средния бизнес и насърчаване на спестовността. През 1919 г. дружеството се преименува на Кредитна кооперация „Деветашка пещера“ – село Деветаки (1919 – 1944 г.); открива голям смесен магазин, месарски и яйчарски отдели; доставя редосеялки, валяк и други за общо ползване.[9] След още промени в организацията и наименованието, кооперацията се влива през март 1972 г. в състава на Районната потребителна кооперация (РПК) – Лесидрен.[10]
Създаденото вероятно около 1948 г. Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Деветаки се влива в създаденото през ноември 1958 г. Обединено ТКЗС – село Александрово, което – след поредица промени на организацията в следващите години, през май 1995 г. престава да съществува.[11]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 200 | 100,00 |
Българи | 199 | 99,5 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 1 | 0,5 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Деветаки (към 10 септември 2022 г.) се упражнява от кметски наместник.[13]
В село Деветаки към 2022 г. има:
- действащо читалище „Зора 1897 г.“;[14][15]
- православна църква „Свети пророк Илия“;
- пощенска станция.[16]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Сред природните забележителности са Деветашка пещера и няколко подземни реки.
Селото има собствена емблема, която представлява старобългарски щит, което подсказва за древния произход на селището и символизира историческата приемственост и държавност. Щитът в горната си част е заоблен, като терена, върху който е разположено селото и землището му, осеяно с тракийски надгробни могили. Централната част на емблемата се заема от стилизирана графична рисунка на входа на Деветашката пещера – най-голямата в Източна Европа. Името на селото е изписано с църковнославянски шрифт, което говори за съхраняването на националните традиции, бит и култура. Над името на селото е изобразен прилеп с разперени криле, който символизира пещерата и е закрилник на селото. Автор на емблемата е художникът Мильо Димов от Ловеч. Информацията за землячество „Деветашка пещера“ е събрана и предоставена от Г. Т. Ликов.
Други
[редактиране | редактиране на кода]- През декември 2008 година правителството решава да даде разрешение за търсене на нефт и природен газ в района на селото.[17]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Дойчев (р. 1934), български офицер, полковник от Държавна сигурност
- Доц. доктор Върбан Върбанов 1922 г. – 1991 г., военен лекар, инфекционист, началник на инфекциозната клиника на ВМИ (ВМА).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Енциклопедия "България", том 2, стр. 249, Издателство на БАН, София, 1981 г.
- ↑ Справка за населението на с. Деветаки, общ. Ловеч, обл. Ловеч // Архивиран от оригинала на 2022-09-08. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Деветаки, община Ловеч, област Ловеч
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 106 „Народно читалище „Зора“ – с. Деветаки, Ловешко (1898 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 129К „Народно основно училище (НОУ) „Христо Ботев“ – с. Деветаки, Ловешко (1890 – 1944)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 664 „Народно основно училище (НОУ) „Христо Ботев“ – с. Деветаки, Ловешко (1944 – 1971)
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Ловчанска епархия, Храмове, Ловчанска духовна околия, с. Деветаки – храм „Св. пророк Илия“ – 11.05.1886 г.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 276К Потребителна кооперация – с. Деветаки, Ловешко (1908 – 1944)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 277 Потребителна кооперация (ПК) – с. Деветаки, Ловешко (1944 – 1972)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Ловеч – 23, фонд 683 Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Път към комунизма“ – с. Александрово, Ловешко (1959 – 1970; 1990 – 1995)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за кметство Деветаки, общ. Ловеч към 09.12.2011 г. Събитие: закриване. Справката е генерирана на 10.09.2022 // Архивиран от оригинала на 2022-09-10. Посетен на 2022-09-10.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Зора 1897 г.“, село Деветаки, община Ловеч, област Ловеч
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Зора 1897 г.“, село Деветаки, община Ловеч, област Ловеч
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Ловеч, 5555 Деветаки // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-09-10.
- ↑ Търсим газ и нефт в областта Деветаки // EXPERT.BG, 2009. Посетен на 11 юли 2009.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Радио и телевизия в Деветаки Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
- [1]
- strannik.bg
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-026
- Средна Дунавска равнина и Среден Предбалкан. Географска карта
|