Смочан
| Смочан | |
 | |
  Смочан  Смочан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 283 души[1] (15 март 2024 г.) 19,6 души/km² |
| Землище | 14,451 km² |
| Надм. височина | 182 m |
| Пощ. код | 5547 |
| Тел. код | 06915 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 67670 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023) |
| Смочан в Общомедия | |
Смо̀чан е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 273 | 100,00 |
| Българи | 210 | 76,92 |
| Турци | 45 | 16,48 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 15 | 5,49 |
| Неотговорили | 3 | 1,09 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 км североизточно от Ловеч по поречието на р. Осъм. В селото има много млади хора и за разлика от националната демографска картина, тук раждаемостта на деца е задоволителна. Население – 400 ж.
Отглеждане на зърнени култури и животновъдство. Запазена е черквата „Възвисение Христово“ с ценни икони, която е обявена за паметник на културата.
В землището на селото са открити находки от праисторически предмети и тракийски железен меч от V в. пр.н.е.
В местността „Лозята“ се намират няколкотракийски могили. Западно от селото е проучена надгробна могила от I в., където са открити множество керамични, бронзови, златни и стъклени накити, както и пълен комплект бойно снаръжение. Също така са намерени монети от края на IV в. пр.н.е. и византийски монети от XII в. В местността Големия камък, източно от селото, са запазени останки от средновековна българска крепост, жилищни сгради и черква. На 1 км северно от селото се намират развалините на Смоченския манастир. Според каменен надпис манастирът е съществувал през 1639 г. Поради това, че селото е крайни, то представлява чудесна гледка с ограждащите го скали и погледнато от високо е умален модел на Дунавската равнина. Красивите гледки и хълмистия релеф дават възможност за развитие на конен туризъм, а криволичещата до селото река Гостинка и близостта на река Осъм и на река Гостинка-за риболов.Налични са и два рибарника на 500 метра южно от селото.
Селско стопанство: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. В землището на селото има малко лозови насаждения, орехова и сливова градина. Развито е пчеларството. Съществуват много добри условия за развитие на животновъдството.
В селото има Зем. кооперация, обработваща 1500 дка. земя.
На територията на селото има 3500 дка обработваема земеделска земя.
А ловната дружинка има възможности за ловуване на всякакъв вид дивеч – диви прасета, сърни, фазани, зайци, както и диви патици по поречието на р. Осъм и р. Гостинка. Дружинката разполага с две бази - едната от които е в селото, а другата на 3 километра на черния път за село Тепава.
Телефон на кметство то: 06915/2222
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Пенко Тодоров – общественик и поет.
Иван Пенков Тодоров /Северняшки/ – р.1943 г. – поет, член на Съюза на свободните писатели в България.
Полковник Тодор Мишев - зам. окръжен началник на МВР - Ловеч по ДС
Полковник Христо Вълчев Баиров - р. 1927 г. - български офицер, дългогодишен началник на „Криминална полиция“ в Ловешка област. Председател на Офицерския съд на честта. Завършва криминалистика и криминология в Москва. Награждаван с множество ордени и медали. Почетен служител на МВР.Първи председател е на Земеделска кооперация „Солидарност“ в село Смочан.
Георги Калев Шарков - р. 1929 година. Дългогодишен председател на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет-Ловеч, бил е директор на завод „Велур“-Ловеч и председател на Окръжен кооперативен съюз - Ловеч.
Вълчо Минков Баиров - бивш кмет на селото около 1923 година.
Пенко Денчев - писател. Автор на книгите „Прекъсната песен“ и „Звезди гаснат в планината“.
Полковник Пенчо Цвятков Баиров - бивш преподавател във ВНВУ „Васил Левски“ - гр. Велико Търново.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стефанов, П., йером. Неизвестно книжовно огнище в Ловешко през XVII в. [Смочански манастир]. – Литературна мисъл, 1981, № 7, с. 133-136.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
